Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2007 22:30 - “ХАЙДЕ СЕГА, ЯСНО Е, ЧЕ ЩЕ ГЛАСУВАМЕ “ЗА”!” (1 част). Второ отворено писмо на Стефан ДEЧЕВ до Кристина ПОПОВА
Автор: zalashopov Категория: История   
Прочетен: 27357 Коментари: 58 Гласове:
0

Последна промяна: 02.11.2012 20:43


“ХАЙДЕ СЕГА, ЯСНО Е, ЧЕ ЩЕ ГЛАСУВАМЕ “ЗА”!”

Второ отворено писмо на Стефан Дечев до Кристина Попова

 

Здравейте, госпожо Попова,

Налага се да се обърна за втори път към Вас. Това не беше пожелано от мен, то беше пожелано от Вас самата. През последните месеци чрез нова поредица от действия Вие се постарахте случаят с наименуването на аудитория на покойния Йордан Шопов да бъде потулен. Ето защо това мое второ отворено писмо е опит да бъде запозната отново, и то далеч по-голяма част от академичната общност в страната, с едно осъществено безумие – вече мога открито да го заявя - по Ваша инциатива и по Ваше предложение. Не на последно място, академичните среди трябва да са наясно и с организираната след това от Вас кампания на преследване срещу онези, които Ви се противопоставят. Трябва определено да кажа, че в сравнение с много от случилото се в ПИФ на ЮЗУ през последните девет месеца, академичната практика по време на бившият режим на моменти дори бледнее.

 

Девет месеца “академизъм”          

Нека припомня, че на 13 срещу 14 февруари 2007 г. излязох с едно открито писмо до Вас. То имаше следното съдържание:

 

Уважаема Доц. Попова,

Разбрах, че на заседание на двете исторически катедри при Правно-историческия факултет на ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград в началото на септември 2006 г. е ГЛАСУВАНО и взето РЕШЕНИЕ една от аудиториите на специалност “История” да бъде наречена на името на починалия наскоро професор Йордан Шопов. Същото е било предложено и за одобрение и решение и на Факултетния съвет на Правно-историческия факултет, който е потвърдил РЕШЕНИЕТО (???), взето от “историците”.

Тъй като присъствах на катедреното заседание в началото на септември 2006 г. съм сигурен, че по време на него подобно РЕШЕНИЕ не е гласувано изобщо, повтарям, НЕ Е гласувано. Това означава, че деканът на факултета и Факултетния съвет са били заблудени от някой или някои историци и членове на Факултетния съвет.

При това положение смятам за наложително въпросът да бъде поставен ОЩЕ на предстоящото заседание на катедрите по история, което ще се проведе на 15.02 2007 г. Поради важността на проблема и неговия дълбок символен смисъл (огромното мнозинство историци в България знаят за какво става дума) предлагам гласуването да бъде ПОИМЕННО върху лист хартия, който да бъде приложен към протокола. За целта обявявам още сега на цялата историческа общност в страната, че съм ПРОТИВ подобно решение. Не смятам, че е нужно да обяснявам вота си. Но ако е нужно, ще го направя, макар наистина да е по-добре да не го правя.

Що се отнася до формата на отдаване на почит смятам, че инициаторите на предложението биха могли да се трансформират в редакционна колегия, която да подготви за издаване Йордан Шопов “Събрани съчинения” в няколко тома.

Надявам се, че поставените от мен въпроси ще бъдат разгледани.

С уважение към Вас и катедрите по история,

Стефан Дечев

 

Както може да се види от дистанцията на времето, този умерен текст не иска нищо друго освен решаването на един елементарен проблем, свързан с културата на паметта. В писмото вече случилото се е разгледано като недопустимо, както като избор на лицето, на което да бъде наименувана аудитория, така и от гледна точка на спазването на академичните процедури. Писмото се стреми най-вече да се стигне до нормалното за случая гласуване, в което чрез поименния характер на вота всеки да поеме своята лична отговорност пред колегията в страната като цяло и бъдещите поколения историци в България, за осъществяването на подобна инициатива. (Защото точно към пълна безотговорност ще ни тласнат последващите събития, в които Вашата инициатива за кръщаване на аудитория на името на покойния Йордан Шопов ще се легитимира не чрез волята на самите историци в ЮЗУ, а чрез решение на Факултетния съвет на Правно-историческия факултет, в който историците са едва 7 от общо 41 членове). 

И въпреки безспорния елемент в писмото на опит за оказване на извънинституционален натиск, в стремежа си да търси решаване на проблема, то дори може да създаде невярното впечатление, че става дума за нечия анонимна инициатива, а не за Ваша лична инициатива и Ваше лично предложение, съгласно протокола от заседанието от септември 2006 г., подписан от самата Вас. Писмото не търси отговорност от конкретни колеги или институции за вече случилото се, не търси конкретна вина, а се стреми, пак повтарям, към разрешаване на проблема – обсъждане на инциативата (нещо, което никога не е ставало) и осъществяване на най-нормалното нещо в такива случаи – гласуване, което да бъде поименно.

Авторът на писмото също смята, че едно “Бог да го прости!” относно покойника стига и не желае да обяснява в детайли очевидните мотиви за вота си. В този смисъл искам ясно и категорично да заявя на Вас като инициатор на това наименуване, че с действията си Вие поехте и продължавате да носите цялата отговорност за всичко изнесено за покойния Йордан Шопов след 14 февруари 2007 г., за всичко, което ще бъде изнесено в това писмо и за всичко онова, което може да се изнесе и в бъдеще.        

Веднага си струва да се обърне внимание, как преминалите от февруари 2007 г. насам месеци демонстрират, че изпращането на моето първо отворено писмо до Вас е едно напълно правилно решение. В основата му лежи моят дългогодишен опит от общуването ми с Вас като ръководител на катедра, както и моето усещане и яснота за методите за манипулация, разработени през годините на управлението тип “Шопов-Попова” (какво разбирам под този термин ще стане ясно по-нататък). Затова настоявах за гласуване, ала доколкото все пак подозирах, че то (гласуването) може и да не се състои, бързах веднага да обявя открито позицията си. Още тогава можех да предположа, че не е изключено това да е първата, и може би единствена, възможност, когато мога да направя това. В противен случай, тази нежелана и направо забранена позиция там където Вие сте ръководител на катедра, няма шанса да бъде изразена по никакъв друг начин (Както, разбира се, и предстоеше да се случи).

Много характерна за ръководената от Вас институция беше ответната Ви  реакция на това мое първо писмо. Свикнала да се изпълнява Вашата воля (нещо странно и разминаващо се чувствително с образа, който градите за себе си извън Благоевград), Вие продължихте с куп безотговорни действия. Писмото вече бе поставило нещата “на светло”, ала Вие не сте свикнали да работите “на светло”. Публичността за Вас е нещо ужасно. Затова, вместо като всеки нормален ръководител да предприемете адекватни действия за разрешаване на възникналия проблем чрез открит, откровен и публичен дебат относно инициативата Ви, Вие решихте да търсите процедурни трикове за избягване разглеждането на писмото и поставения в него проблем, както и високопоставени покровители, които да го омаловажат или да съдействат за моето замлъкване чрез административни лостове. Това Вие правехте с хъс, с категоричност, с решителност и безпардонност, които бяха завидни.

Вашите първи стъпки след писмото ми разкриват убедително изградената в Благоевград от Вас и Йордан Шопов “академична култура”, нейните, така да се каже, “местни специфики”. На първо място, опитът да се отложи заседанието под предлог, че в момента я няма … секретарката Лиляна Митрева. Да, по време на деканството на Шопов тя практически си бе  зам.-декана на факултета, като редовна практика подписвал документи вместо декана. Много правилно, нейното мнение, особено по въпросите на академизма и политиката на паметта, е било особено важно и далеч по-важно от това на който и да било преподавател.

Стъпка втора - вкарването в играта на голям началник, неисторик и далеч от специфичните проблеми на историческата гилдия. Целта е проста – търсене на съответното силово, административно решение, съчетано с най-обикновени заплахи, които излизат вън от професионалната логика и ни връщат не в 80-те, а може би и в 50-те години на миналия век. И отново това става и с възстановяването на същия дори речников фонд. Но така Вие успявате да постигнете предотвратяване на каквото и да било обсъждане чрез съвсем открити заплахи за уволнения.

Трета стъпка – търсене на всякакви добре поставени институционално хора, които да използват собственото си административно положение и властови ресурс, включително и в “съответните служби”, както веднъж недвусмислено бе заявено, за да се затворят всякакви възможни алтернативни форми на публичност и разискване на случая.

Баста! Не госпожо! Вие не смеете да се покажете на светло. Не смеете защото именно публичността е смърт за явлението “Кристина Попова” - такова каквото го познаваме! Именно публичността е смърт за типа управление “Йордан Шопов-Кристина Попова” такъв, какъвто го познаваме! И Вие сте напълно права. Вие сте права, че полученото от Вас писмо на 14 февруари 2007 г. Ви е “изненадало”. Да, кой ли се е осмелявал през годините публично да протестира срещу Вас и Вашите покровители. Не случайно и първите думи на един от тях бяха: ”Той полудя ли?”  Съвършено правилно. Там, където Кристина Попова е ръководител на катедра, трябва наистина да си луд за да се обявиш срещу решение за увековечаване паметта на Йордан Шопов. Поради това в продължение на 10-12 години на неща като гласуване, обсъждане, дискусия, изказване на мнение, несъгласие и т.н., се гледаше като някакви интелигентски отживелици от миналото. Сега дори ще са Ви необходими дни за да отриете кутията (урната) за гласуване. Отдавна е забравено, че по времето когато декани бяха Маргарита Тачева, Христина Мирчева, Андрей Пантев такъв атрибут все още съществуваше. Все още имаше и подобна практика. Вие изобщо не знаете какво означават гореспоменатите неща. Те въобще не се вписват в модела на управление “Шопов-Попова”, който не предвижда тяхното съществуване.

Ето защо от самото начало не някой друг, а лично Вие започнахте правенето на всичко възможно за да се осуети исканото от мен поименно гласуване. А за постигането на своята цел не подбирахте средствата. Още на 15 февруари 2007 г. свикахте заседание, чието протичане дори не може да бъде въобразено от хора, които не са гледали поне малко от третото издание на “Биг брадър.” Тази организирана от Вас и ръководена от Вас своеобразна “инквизиция” с цел назидание на всички, които биха могли да си помислят, че може да има каквото и да било несъгласие с предложенията на Кристина Попова, достигна и до “гениални” изводи и заключения. Сред тях са идеите, че Шопов е рожба на своето поколение, но е учен оставил удивително историографско наследство; произведенията му  могат да се съберат в поредица “Събрани съчинения” и то в повече от три тома; само “комплексар” като автора на откритото писмо до Вас, може да си помисли да оспори Вашето предложение за увековечаване паметта на този достоен български учен и историк. По Вашите собствени думи тогава, това трябва да се направи за да могат поколения студенти след това да виждат неговия образ като на “отец основател.” Всъщност, след заседанието, артистично правейки физиономия на неразбираща въобще какви ли биха могли да бъдат моите мотиви против, Вие все пак отронихте единствения възможен, според Вас, аргумент: “Агент на 6-то ли е бил?”. Разбирай, драги читателю, всички, които не са били агенти на 6-то управление на бившата Държавна сигурност, автоматически стават видни историци и университетски преподаватели.

След това заседание протокол за неговото провеждане така и не се появява, а аудиозаписът от него Вие правите всичко възможно да бъде заличен. Все пак тези, които го съхраняват имат семейства. Те не могат след Вашите действия да не мислят за тях. Те разбират прекрасно, че предложението на Кристина Попова е гавра с професията, че методите, с които тя налага това са недопустими, ала що могат да сторят? А и не са външни за Благоевград хора за да са си изградили илюзорна и доста погрешна представа за Вас от някакви частични и инцидентни общувания, какъвто е случаят с повечето колеги от академичните среди. Те помнят как докторантите стояха “гладни” преди известно време в продължение на цяла една година, макар да бяха спечелили вече своите конкурси. След подобни примери трудно се отстоява независима позиция и разсъждава по проблеми на културата на паметта.                

Ала жалката “инквизиция” от 15 февруари 2007 г. не бе единствената маневра, която Вие предприехте. В следващите два дни за писмото ми бе специално уведомен и декана на Правно-историческия факултет Александър Воденичаров, член (тогава) и на Висшия съдебен съвет. Едва ли ще учудя някого като съобщя как в резултат от този “донос” (ако използваме Ваша любима терминология) ми бе позвънено на 18 февруари, неделя (!) в 12.15 ч. на обяд, лично от Александър Воденичаров. Той ме заплаши, че ако не престана да повдигам въпроса за предложената от Кристина Попова аудитория “Шопов” ще “намерим законния начин” (цитатът е точен) да се разделим. “Ти на герой ли ми се правиш?!” “Влизай в крак или подавай молба за напускане!!!”. “До два месеца ще намерим законния начин да се разделим с теб!”.

Заедно с това на 21 февруари 2007 г., по нареждане на самия декан бе свикано заседание на катедрите по история към ПИФ. Знаете, госпожо Попова, че още преди самото заседание недвусмислено, сплашващо и категорично бе огласено кое се счита вече за “априлската линия”, коя е “правилната” позиция по Вашата идея за аудитория “Шопов”, кои са позволените и желани изказвания по време на предстоящото събитие и кои мнения не бива да се чуват. Ясно беше упоменато и какво ще се случи, ако някой особено настоява на разни такива недомислици и глупости като “волята на колектива” и налудничави “интелигентщини” като дебат, демокрация, процедура, обсъждане, аргумент, дискусия, свободно изказване на мнения и позиции, гласуване. Всъщност за нещо като несъгласия и критични мнения и дума не можеше да става. Кой изобщо може да помисли за