Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2007 22:30 - “ХАЙДЕ СЕГА, ЯСНО Е, ЧЕ ЩЕ ГЛАСУВАМЕ “ЗА”!” (1 част). Второ отворено писмо на Стефан ДEЧЕВ до Кристина ПОПОВА
Автор: zalashopov Категория: История   
Прочетен: 41590 Коментари: 58 Гласове:
0

Последна промяна: 02.11.2012 20:43


“ХАЙДЕ СЕГА, ЯСНО Е, ЧЕ ЩЕ ГЛАСУВАМЕ “ЗА”!”

Второ отворено писмо на Стефан Дечев до Кристина Попова

 

Здравейте, госпожо Попова,

Налага се да се обърна за втори път към Вас. Това не беше пожелано от мен, то беше пожелано от Вас самата. През последните месеци чрез нова поредица от действия Вие се постарахте случаят с наименуването на аудитория на покойния Йордан Шопов да бъде потулен. Ето защо това мое второ отворено писмо е опит да бъде запозната отново, и то далеч по-голяма част от академичната общност в страната, с едно осъществено безумие – вече мога открито да го заявя - по Ваша инциатива и по Ваше предложение. Не на последно място, академичните среди трябва да са наясно и с организираната след това от Вас кампания на преследване срещу онези, които Ви се противопоставят. Трябва определено да кажа, че в сравнение с много от случилото се в ПИФ на ЮЗУ през последните девет месеца, академичната практика по време на бившият режим на моменти дори бледнее.

 

Девет месеца “академизъм”          

Нека припомня, че на 13 срещу 14 февруари 2007 г. излязох с едно открито писмо до Вас. То имаше следното съдържание:

 

Уважаема Доц. Попова,

Разбрах, че на заседание на двете исторически катедри при Правно-историческия факултет на ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград в началото на септември 2006 г. е ГЛАСУВАНО и взето РЕШЕНИЕ една от аудиториите на специалност “История” да бъде наречена на името на починалия наскоро професор Йордан Шопов. Същото е било предложено и за одобрение и решение и на Факултетния съвет на Правно-историческия факултет, който е потвърдил РЕШЕНИЕТО (???), взето от “историците”.

Тъй като присъствах на катедреното заседание в началото на септември 2006 г. съм сигурен, че по време на него подобно РЕШЕНИЕ не е гласувано изобщо, повтарям, НЕ Е гласувано. Това означава, че деканът на факултета и Факултетния съвет са били заблудени от някой или някои историци и членове на Факултетния съвет.

При това положение смятам за наложително въпросът да бъде поставен ОЩЕ на предстоящото заседание на катедрите по история, което ще се проведе на 15.02 2007 г. Поради важността на проблема и неговия дълбок символен смисъл (огромното мнозинство историци в България знаят за какво става дума) предлагам гласуването да бъде ПОИМЕННО върху лист хартия, който да бъде приложен към протокола. За целта обявявам още сега на цялата историческа общност в страната, че съм ПРОТИВ подобно решение. Не смятам, че е нужно да обяснявам вота си. Но ако е нужно, ще го направя, макар наистина да е по-добре да не го правя.

Що се отнася до формата на отдаване на почит смятам, че инициаторите на предложението биха могли да се трансформират в редакционна колегия, която да подготви за издаване Йордан Шопов “Събрани съчинения” в няколко тома.

Надявам се, че поставените от мен въпроси ще бъдат разгледани.

С уважение към Вас и катедрите по история,

Стефан Дечев

 

Както може да се види от дистанцията на времето, този умерен текст не иска нищо друго освен решаването на един елементарен проблем, свързан с културата на паметта. В писмото вече случилото се е разгледано като недопустимо, както като избор на лицето, на което да бъде наименувана аудитория, така и от гледна точка на спазването на академичните процедури. Писмото се стреми най-вече да се стигне до нормалното за случая гласуване, в което чрез поименния характер на вота всеки да поеме своята лична отговорност пред колегията в страната като цяло и бъдещите поколения историци в България, за осъществяването на подобна инициатива. (Защото точно към пълна безотговорност ще ни тласнат последващите събития, в които Вашата инициатива за кръщаване на аудитория на името на покойния Йордан Шопов ще се легитимира не чрез волята на самите историци в ЮЗУ, а чрез решение на Факултетния съвет на Правно-историческия факултет, в който историците са едва 7 от общо 41 членове). 

И въпреки безспорния елемент в писмото на опит за оказване на извънинституционален натиск, в стремежа си да търси решаване на проблема, то дори може да създаде невярното впечатление, че става дума за нечия анонимна инициатива, а не за Ваша лична инициатива и Ваше лично предложение, съгласно протокола от заседанието от септември 2006 г., подписан от самата Вас. Писмото не търси отговорност от конкретни колеги или институции за вече случилото се, не търси конкретна вина, а се стреми, пак повтарям, към разрешаване на проблема – обсъждане на инциативата (нещо, което никога не е ставало) и осъществяване на най-нормалното нещо в такива случаи – гласуване, което да бъде поименно.

Авторът на писмото също смята, че едно “Бог да го прости!” относно покойника стига и не желае да обяснява в детайли очевидните мотиви за вота си. В този смисъл искам ясно и категорично да заявя на Вас като инициатор на това наименуване, че с действията си Вие поехте и продължавате да носите цялата отговорност за всичко изнесено за покойния Йордан Шопов след 14 февруари 2007 г., за всичко, което ще бъде изнесено в това писмо и за всичко онова, което може да се изнесе и в бъдеще.        

Веднага си струва да се обърне внимание, как преминалите от февруари 2007 г. насам месеци демонстрират, че изпращането на моето първо отворено писмо до Вас е едно напълно правилно решение. В основата му лежи моят дългогодишен опит от общуването ми с Вас като ръководител на катедра, както и моето усещане и яснота за методите за манипулация, разработени през годините на управлението тип “Шопов-Попова” (какво разбирам под този термин ще стане ясно по-нататък). Затова настоявах за гласуване, ала доколкото все пак подозирах, че то (гласуването) може и да не се състои, бързах веднага да обявя открито позицията си. Още тогава можех да предположа, че не е изключено това да е първата, и може би единствена, възможност, когато мога да направя това. В противен случай, тази нежелана и направо забранена позиция там където Вие сте ръководител на катедра, няма шанса да бъде изразена по никакъв друг начин (Както, разбира се, и предстоеше да се случи).

Много характерна за ръководената от Вас институция беше ответната Ви  реакция на това мое първо писмо. Свикнала да се изпълнява Вашата воля (нещо странно и разминаващо се чувствително с образа, който градите за себе си извън Благоевград), Вие продължихте с куп безотговорни действия. Писмото вече бе поставило нещата “на светло”, ала Вие не сте свикнали да работите “на светло”. Публичността за Вас е нещо ужасно. Затова, вместо като всеки нормален ръководител да предприемете адекватни действия за разрешаване на възникналия проблем чрез открит, откровен и публичен дебат относно инициативата Ви, Вие решихте да търсите процедурни трикове за избягване разглеждането на писмото и поставения в него проблем, както и високопоставени покровители, които да го омаловажат или да съдействат за моето замлъкване чрез административни лостове. Това Вие правехте с хъс, с категоричност, с решителност и безпардонност, които бяха завидни.

Вашите първи стъпки след писмото ми разкриват убедително изградената в Благоевград от Вас и Йордан Шопов “академична култура”, нейните, така да се каже, “местни специфики”. На първо място, опитът да се отложи заседанието под предлог, че в момента я няма … секретарката Лиляна Митрева. Да, по време на деканството на Шопов тя практически си бе  зам.-декана на факултета, като редовна практика подписвал документи вместо декана. Много правилно, нейното мнение, особено по въпросите на академизма и политиката на паметта, е било особено важно и далеч по-важно от това на който и да било преподавател.

Стъпка втора - вкарването в играта на голям началник, неисторик и далеч от специфичните проблеми на историческата гилдия. Целта е проста – търсене на съответното силово, административно решение, съчетано с най-обикновени заплахи, които излизат вън от професионалната логика и ни връщат не в 80-те, а може би и в 50-те години на миналия век. И отново това става и с възстановяването на същия дори речников фонд. Но така Вие успявате да постигнете предотвратяване на каквото и да било обсъждане чрез съвсем открити заплахи за уволнения.

Трета стъпка – търсене на всякакви добре поставени институционално хора, които да използват собственото си административно положение и властови ресурс, включително и в “съответните служби”, както веднъж недвусмислено бе заявено, за да се затворят всякакви възможни алтернативни форми на публичност и разискване на случая.

Баста! Не госпожо! Вие не смеете да се покажете на светло. Не смеете защото именно публичността е смърт за явлението “Кристина Попова” - такова каквото го познаваме! Именно публичността е смърт за типа управление “Йордан Шопов-Кристина Попова” такъв, какъвто го познаваме! И Вие сте напълно права. Вие сте права, че полученото от Вас писмо на 14 февруари 2007 г. Ви е “изненадало”. Да, кой ли се е осмелявал през годините публично да протестира срещу Вас и Вашите покровители. Не случайно и първите думи на един от тях бяха: ”Той полудя ли?”  Съвършено правилно. Там, където Кристина Попова е ръководител на катедра, трябва наистина да си луд за да се обявиш срещу решение за увековечаване паметта на Йордан Шопов. Поради това в продължение на 10-12 години на неща като гласуване, обсъждане, дискусия, изказване на мнение, несъгласие и т.н., се гледаше като някакви интелигентски отживелици от миналото. Сега дори ще са Ви необходими дни за да отриете кутията (урната) за гласуване. Отдавна е забравено, че по времето когато декани бяха Маргарита Тачева, Христина Мирчева, Андрей Пантев такъв атрибут все още съществуваше. Все още имаше и подобна практика. Вие изобщо не знаете какво означават гореспоменатите неща. Те въобще не се вписват в модела на управление “Шопов-Попова”, който не предвижда тяхното съществуване.

Ето защо от самото начало не някой друг, а лично Вие започнахте правенето на всичко възможно за да се осуети исканото от мен поименно гласуване. А за постигането на своята цел не подбирахте средствата. Още на 15 февруари 2007 г. свикахте заседание, чието протичане дори не може да бъде въобразено от хора, които не са гледали поне малко от третото издание на “Биг брадър.” Тази организирана от Вас и ръководена от Вас своеобразна “инквизиция” с цел назидание на всички, които биха могли да си помислят, че може да има каквото и да било несъгласие с предложенията на Кристина Попова, достигна и до “гениални” изводи и заключения. Сред тях са идеите, че Шопов е рожба на своето поколение, но е учен оставил удивително историографско наследство; произведенията му  могат да се съберат в поредица “Събрани съчинения” и то в повече от три тома; само “комплексар” като автора на откритото писмо до Вас, може да си помисли да оспори Вашето предложение за увековечаване паметта на този достоен български учен и историк. По Вашите собствени думи тогава, това трябва да се направи за да могат поколения студенти след това да виждат неговия образ като на “отец основател.” Всъщност, след заседанието, артистично правейки физиономия на неразбираща въобще какви ли биха могли да бъдат моите мотиви против, Вие все пак отронихте единствения възможен, според Вас, аргумент: “Агент на 6-то ли е бил?”. Разбирай, драги читателю, всички, които не са били агенти на 6-то управление на бившата Държавна сигурност, автоматически стават видни историци и университетски преподаватели.

След това заседание протокол за неговото провеждане така и не се появява, а аудиозаписът от него Вие правите всичко възможно да бъде заличен. Все пак тези, които го съхраняват имат семейства. Те не могат след Вашите действия да не мислят за тях. Те разбират прекрасно, че предложението на Кристина Попова е гавра с професията, че методите, с които тя налага това са недопустими, ала що могат да сторят? А и не са външни за Благоевград хора за да са си изградили илюзорна и доста погрешна представа за Вас от някакви частични и инцидентни общувания, какъвто е случаят с повечето колеги от академичните среди. Те помнят как докторантите стояха “гладни” преди известно време в продължение на цяла една година, макар да бяха спечелили вече своите конкурси. След подобни примери трудно се отстоява независима позиция и разсъждава по проблеми на културата на паметта.                

Ала жалката “инквизиция” от 15 февруари 2007 г. не бе единствената маневра, която Вие предприехте. В следващите два дни за писмото ми бе специално уведомен и декана на Правно-историческия факултет Александър Воденичаров, член (тогава) и на Висшия съдебен съвет. Едва ли ще учудя някого като съобщя как в резултат от този “донос” (ако използваме Ваша любима терминология) ми бе позвънено на 18 февруари, неделя (!) в 12.15 ч. на обяд, лично от Александър Воденичаров. Той ме заплаши, че ако не престана да повдигам въпроса за предложената от Кристина Попова аудитория “Шопов” ще “намерим законния начин” (цитатът е точен) да се разделим. “Ти на герой ли ми се правиш?!” “Влизай в крак или подавай молба за напускане!!!”. “До два месеца ще намерим законния начин да се разделим с теб!”.

Заедно с това на 21 февруари 2007 г., по нареждане на самия декан бе свикано заседание на катедрите по история към ПИФ. Знаете, госпожо Попова, че още преди самото заседание недвусмислено, сплашващо и категорично бе огласено кое се счита вече за “априлската линия”, коя е “правилната” позиция по Вашата идея за аудитория “Шопов”, кои са позволените и желани изказвания по време на предстоящото събитие и кои мнения не бива да се чуват. Ясно беше упоменато и какво ще се случи, ако някой особено настоява на разни такива недомислици и глупости като “волята на колектива” и налудничави “интелигентщини” като дебат, демокрация, процедура, обсъждане, аргумент, дискусия, свободно изказване на мнения и позиции, гласуване. Всъщност за нещо като несъгласия и критични мнения и дума не можеше да става. Кой изобщо може да помисли за подобни неща след като Кристина Попова вече е издигнала идеята и направила предложението за аудитория  “Шопов”?  А и след като отдавна е престанало да бъде важно какво се гласува по време на самите заседания, а какво Кристина Попова и Йордан Шопов налагат на протоколчика да протоколира след тях, за какви нови дискусии, за какви гласувания може да става дума?   

И все пак, не можеше да не направи впечатление, че за разлика от 15 февруари, вече на 21-ви,  - явно поради пороя от телефонни обаждания до Вас, идещи от цялата страна, които моето писмо вече бе предизвикало - никой не излизаше с каквито и да било аргументи в полза на тезата, че Йордан Шопов е направил нещо, поради което може или заслужава да му се именува цяла аудитория. Но в следващите седмици и месеци Вашата инициатива продължаваше да е в ход с цената и на тотална деморализация сред младите асистенти и докторантите, стигаща до открити – и протоколирани (!) дори – призиви за унищожаване на аудиозаписи от заседания, на мълчания, когато пред тях се държат речи, звучащи сякаш не като изречени в университет, а във военни поделения, и то на Варшавския договор. Стига се в резултат на създадения от Вас стил на ръководство дори до заклеймяване на несъгласните с Вас с помощта на изрази (“Той дори и сега не осъзнава грешката си”), които ни връщат не в 80-те години, а във времената на много ранната и плаха десталинизация.

Ето защо това мое второ открито писмо към Вас е повече от наложително. Защото случващото се е ярък израз на същината на един стил и метод на управление, който бе налаган дълго, съзнателно и упорито от самия Йордан Шопов и Вас през последните 10-12 години. Както ще забележи читателят, за разлика от първото писмо, тук ще отпадне изцяло и обръщението и титлата “доцент”, не на последно място и поради обстоятелството, че нещата, за които ще стане дума нямат нищо общо с университета като място и с академизма като култура и традиция, а именно Вашият принос за това състояние на нещата е огромен. В известен смисъл, без Вас случаването им би било немислимо.  

Още на 9 март 2007 г. направеният преди това “донос” доведе до моя среща с декана на ПИФ Александър Воденичаров. Вече самодоволно, като победител, който заедно с Вас, Кристина Попова, е успял да сплаши един цял академичен колектив като обикновено стадо, с ирония и сарказъм, той ми заяви: “Какво става, бе Стефчо? А бе,  чудим ти се тука. Тоя Стефчо какво му стана, че тръгна да води борба с вятърни мелници!”, “Аудитория “Шопов” ще има защото има решение на Факултетния съвет и изобщо не ме интересува какъв учен е бил и бил ли е!”. “Аудитория “Шопов” ще има защото има решение на Факултетния съвет и не ме интересува протокола от заседанието на катедрите по история!“ “От това поколение хората не можеха да бъдат учени!” “Аз съм бил комсомолски работник и не се срамувам от това!” Странно, аз пък си мислех, че след като автентичността на един документ е съмнителна, и след като документът ни уверява, че всички до един са “за”, а очевидно те не са  “за”, един член на Висшия съдебен съвет, декан на правен факултет и юрист ще се заеме да уточни как стоят нещата в действителност с този пробутан му уж като документ от обсъждане протокол и взето решение за наименуване на аудитория. Такова уточняване, разбира се, нямаше в нито един момент. Сякаш всичко бе ясно от самото начало и единствено валяха заплахи към мен придружени с категоричното твърдение, че гласуване няма да бъде позволено по никакъв начин.

Тук се налага да попитам Вас, Кристина Попова, да обясните на нашата академична общественост, защо заедно с Александър Воденичаров решихте да вървите към наименуване аудитория “Шопов”, използвайки точно тези средства и похвати за налагане на волята си? Защо, г-жо Попова, тук няма никакви аргументи, а единствено демонстрация на сила и потъпкване на всякакъв академизъм, нещо за което Вие самата работихте и допринесохте много през всичките тези години? Защо противопоставането на Вашата идея за аудитория “Шопов” да е “борба с вятърни мелници”? Защото се извършва без спазването на всякакви правила и процедури? Защото нямаш право да казваш, че протоколите се фалшифицират и аудиозаписите се унищожават? Защото дори и да има гласуване има много начини, по които то може спокойно да бъде манипулирано? Защото всеки противопоставил се може спокойно да бъде изхвърлен от работа?

Но в това време - около 9 и 10 март 2007 г. - вече ставаше съвършено ясно, че под Ваше ръководство и с Ваша координация се прави опит за заличаване на следите от т. нар. заседание от 15 февруари 2007 г. Това доведе до моите отчаяни опити за запазване на аудиозаписа от това заседание. Протоколът от 21 февруари отдавана бе готов и подписан от Вас, но този от 15 февруари още не съществуваше. Ставаше ясно, че Вие нямахте и никакви намерения да се протоколират и оставят за историята изречените от Вас и Ваши приближени думи, за които споменах по-горе. Ала заседанието представляваше уникален документ, както за историята на университета, така и за българската историография. Ценността му бе наистина голяма и поради това аз започнах своите отчаяни опити, които трябваше да покажат на нашата историческа общественост неверността на разпространяваните вече от Вас твърдения, че едва ли не нямате нищо общо с тази безумна инициатива.

Ето защо в четвъртък, на 15 март 2007 г., изпратих моето първо писмо за спасяване на следите от заседанието до Александър Порталски и Снежана Димитрова. Настоявах пред тях да съдействат за сваляне на аудиозаписа, който се намира в докторант Янко Христов. Обърнах им внимание, че под Ваше ръководство е проведено събиране, което е обявено като заседание, а след това, умишлено и преднамерено, то не се протоколира. Но дори и Вие, като ръководител на катедрата, нямате право да свиквате заседания за осъществяване на разправа с несъгласните, след което да не протоколирате същите тези т. нар. заседания. Нали сте историк? Нали работите с “документи”? Ами ако и хората, които проучвате в миналото, са били с Вашия човешки и професионален морал и с Вашите разбирания за отчетност и поддържане на документация? Много ми е любопитно поне веднъж задали ли сте си този въпрос или излизате с претенцията, че като “историк” ходите в “архив”, че там работите с “документи”? Ами ако тези “документи” са като Вашите подобия на такива без всякаква стойност с оглед на реално случилото се?   

По това време бяхте уведомена, че наистина е недопустимо вече месец след провеждане на заседание да не правите протокол, още повече, че дори и в съседната стая, хора от други катедри, са имали възможността ясно да чуят как по Ваш предварителен сценарий срещу несъгласния се държи недопустим език, който Вие горещо одобрявате. На този етап нещата вече ставаха ясни. Както писах още на 15 март в писмо до Димитрова, Порталски и Велева, под Ваше ръководство вече се осъществява операция, целяща:

1. Да се заличат следите за езика и изразните средства, които ръководената от Вас групичка използва по време на това, което условно тук ще наречем “дебати”.

2. Да не може никой никога да разбере, че 100 % Вие и Вашата групичка подкрепя все още и съвсем не се отказва от Вашата идея и инициатива за наименуване на една от аудиториите на името на “Йордан Шопов”. В този смисъл, тогава, на 15 март 2007 г., аз пишех следното: “Истинският протокол и аудиозаписът, който се намира в Янко (и дано още да е така) ще покаже друго”     

3. Истинският протокол също би показал, че Вие и Вашата групичка привеждате в подкрепа на Вашето предложение за увековечаването на Шопов като виден български учен-историк и имената на Георги Бакалов, Христо Матанов, Миляна Каймакамова и кой ли още не. Питахте ли ги преди това?  

4. Организираното и ръководено от Вас заличаване на следите от заседанието от 15 февруари 2007 г. целеше да не се разбере най-важното – заседанието няма финал. То нарушава всякакви възможни процедури - то не се закрива от никого. Целта на това заседание е само и единствено да се предотврати обсъждането на същината на моето открито писмо до Вас – поименно гласуване в писмена форма кой е “за” и кой е “против”изграждането на аудитория на името на Й. Шопов. Целта му е да се създаде страх сред докторанти и млади асистенти за да не са посмели повече никога да си помислят дори, че може да се оспорва инициативата на Кристина Попова. Заседанието завършва с предварително режисирано от Вас театрално ставане и напускане на кабинета от Вашата групичка придружено с хвърляне на свирепи погледи към младите колеги непременно да направят същото и да си “опичат акъла” защото “априлската линия” и Вашите семейни приоритети и дългове (както ще стане ясно по-нататък) в момента изискват това. Това младите колеги очевидно трябва да направят, ако не искат да им се случи това, което предстои да се случи на мен, имал наглостта да бъде несъгласен с нещо толкова “консенсусно.” Театралното ставане се извършва в момент когато все още не е проведено никакво уточняване на предложенията. Освен това, отново, за кой ли път в биографията на специалност “история” след оттеглянето на Маргарита Тачева (или, по-точно казано, изритването й от Йордан Шопов), Христина Мирчева и Андрей Пантев, не е проведено никакво гласуване, като ръководителката на катедрата, сама си решава, според нейните си желания и прищевки, какво се е гласувало и какво се е решило, без нито нещо изобщо да се е гласувало, нито нещо изобщо да се е решило. Накратко, за който не знае  - това е то управление тип “Шопов-Попова” в действие.          

Колко съм бил убеден в тези мартенски дни в моите настоявания да се направи всичко възможно, за да се запази аудиозаписът от заседанието показва обстоятелството, че в това време изказвам опасения, че той вече е унищожен (писмо от 17 март 2007 г., събота, до Димитрова и Порталски). И тук веднага се налага да обърна внимание на нещо особено важно. Тъй като не съм външен за колектива човек (който случай най-обикновено върви ръка за ръка с погрешна представа за това коя е всъщност Кристина Попова) и в стремеж да предотвратя Вашите дежурни през годините реплики (“Не може да бъде!”, “Ами не си спомням!”, “Ами не знам как е станало така!”), цялата кореспонденция паралелно беше препращана, като свидетелство, към хора от други институции, които имаха възможността едно към едно, като на филмова лента, да наблюдават моите усилия за спасяване на аудиозаписа. Това личи и от писмото, което изпратих в понеделник, 19 март 2007 г., на Янко Христов. Ето неговия текст:

 

Здравей Янко,

Надявам се, че моят мейл те заварва жив и здрав.

Разбрах, че в теб е аудиозписът от заседанието на катедрата по “Българска история и архивистика”, проведено на 15.02. 2007 г. в кабинет 444. В този смисъл, бидейки професионален историк, твоята отговорност за неговото запазване като един исторически документ е огромна. Дори и записът да е с лошо качество, АЗ ще инвестирам лични финансови средства за неговото максимално подобряване и прехвърлянето му на протокол в неговия цялостен и автентичен вид.

При създалата се ситуация нямам никакво доверие на групата на Кристина Попова с оглед на унищожаване, изтриване, съкращаване, манипулиране, фалшифициране и всички останали форми на гавра с един документ, чиято и историческа, и историографска стойност, е, уверявам те, огромна.

Въпрос на елементарна професионална етика е (не колегиалност или приятелство) аудиозаписът да бъде съхранен. С оглед на това бих желал копие от него да се предаде или пък свалянето му на хартия да се извърши от Снежана Димитрова, Диана Велева и Александър Порталски.

Също така бих желал да те информирам, че протоколите от заседанията на Академичния съвет на Софийския униветрситет и много други институции са публично достъпни в Интернет и всеки може да влиза и да си ги чете. Изпращам ти в атачмънт един такъв.

Вярвам на твоята коректност и етика, демонстрирана през всичките години, в които се познаваме.

С колегиално и приятелско уважение и поздрави,

Стефан Дечев

 

На следващия ден 20 март, вторник, се появи отговор от Янко Христов със следното съдържание:

 

Здравей,

Благодаря за мейла, записът беше в мен до 16 март 2007. На 15-ти и 16-ти бях в София в библиотеката на Археологическия институт и поради недостиг на средства за ксерокопия сканирах с телефона двата тома на Grabar, А.  Martirium, Paris, 1948. Става дума за около осемстотин снимки и изтрих всички файлове от паметта на телефона. Много съжалявам, че не се обади или не се видяхме по-рано, защото в интерес на истината записът беше сравнително добър като качество. С Дияна се виждахме сравнително често след заседанието, но не стана дума, а същия петък (на 16-ти) ми звънна Ел. Пенчева, но не е ставало дума за аудиозаписа.

Поздрави!

Янко

 

И досега може би съм единственият, който вярва на Янко, че това е истинската причина за да унищожи толкова ценен документ. Но никой друг, запознат още тогава с тази кореспонденция, не му повярва. И все пак, на онези, които се втурнаха или ще се втурнат и сега да обвиняват колегата Янко Христов, искам да напомня, че това става след свиканото от Вас, Кристина Попова, нещо като заседание. Това става след категорични и открити заплахи за уволнения, ако се продължава с каквото и да било по-нататъшно поставяне под съмнение на предложението на Кристина Попова. Да не се забравя, че младият колега трябва тепърва да кандидатства за работно място, да се грижи за семейство… При системата за назначаване на работа съгласно българските академични правилници и Вие читателю ще се замислите хиляди пъти дали ще предоставите на заинтересуваната страна аудиозаписа.

Стремежът Ви да не оставите протокол от заседанието и да не запазите аудиозаписа не е случаен. Докато на 15 февруари Вие поддържахте идеята как като голям български учен и едва ли не създател на специалност “История”, Шопов трябва непременно да има аудитория на свое име, то два месеца по-късно, Вашата песен е вече съвсем друга. Няколко дни по-късно тя пък ще стане трета, за да бъде и тази вече трета версия защо сте издигнали идеята за “кръщавка” покрита после вдън земя.

И така кошмарният за Вас аудиозапис беше най-после затрит. Вие доволно потривахте ръце, че след доноса Ви нещата са овладяни под контрола на повикания от Вас Александър Воденичаров. Уличаващите Ви документи са унищожени, а докторантите и асистентите сплашени. Ала изведнъж отново проблем. Още на 15 март започва дебат в Интернет. В него за пръв път публично и открито се назовава истинското име на инициаторката – Кристина Попова. Появява се за пръв път и премълчаната от мен в първото ми писмо информация, че Вие сте инициаторът на предложението; че то е направено, съгласно протокола, от Вас в точка “Разни”, без съответната докладна записка и без абсолютно никакви мотиви; че обсъждането на подобен въпрос въобще не фигурира в предварителния и последващия дневен ред; че нахално твърдите вече към март и април 2007 г. как и Вие не си спомняте да сте правили подобно предложение; че има сериозни основания наистина пробутания от Вас протокол от септември 2006 г. да се смята за фалшифициран (тук само бих добавил като много, много други, правени под диктовка на началник и по системата “Шопов-Попова”); че никаква докладна записка и никакви мотиви не сте предоставили и на заседанието на Факултетния съвет (където пак припомням историците са по-малко и от една пета).

Старателно и доста грижливо изгражданият от Вас самата през годините фалшив образ за пред колегията извън Благоевград не дава възможност на хората в самото начало, дори и за момент, да допуснат, че може точно Вие (както изрично е посочено в протокола, съставен под Ваша диктовка и подписан от Вас самата) да сте инициаторката. Още по-малко някой би могъл да допусне, че са истина крутите и абсолютно безскрупулни мерки, които Вие вземате срещу всяко несъгласие. Нещо повече. Самата Вие сте съвсем наясно със заплахите и шантажа, които по това време царят в Благоевград, ала наричате на страниците на Интернет форум напълно аргументираните и подкрепени с факти постинги срещу Вас “доноси” А те, горките постинги, едва ли разкриваха и 10% от ужаса и униженията, на които след Ваш донос бе подложен цял един академичен колектив. По-страшното е, че дори и когато постепенно с изнасянето на редица факти спуснатите от Вас фалш и мъгла започнаха да се вдигат, хора бяха принуждавани да защитават тези и позиции, които са безумни и абсурдни по своя характер. Появиха се твърденията, че Шопов не заслужава такава зала и е срам за българската наука, но Вие сте иначе добричка; че проблемът е изкуствено създаден, тъй като няма голяма разлика между аудитория наречена на името на Васил Златарски и зала наречена на името на Шопов; че въпреки подправянето на документи и унищожаването на аудиозаписи те Ви “симпатизират”; че вината за Вашата инициатива трябвало да поемете не Вие самата, а научните съвети по история (???) и акредитационните комисии (???) и какво ли още не.

Ала публичният характер на споровте във форума доказа категорично, че при открит дебат Вие сте без никакви аргументи. Твърдението Ви, че Вашата инициатива за аудитория “Шопов” била израз на “провинциалната гледна точка” не издържа поради две прости причини. Слава богу, ЮЗУ все още (поне засега) няма статут на самостоятелно владение, където Попова (а и някой друг) да си върши каквото си иска. Причина за това е обстоятелството, че Вашите студенти получават диплома от МОН, а и Вие самата чакате акредитация от МОН. Не се предвижда процедура за акредитиране на нечий "провинциализъм." Университетите имат автономия и се самоуправляват, но това те не могат да извършват, нарушавайки законите на страната. Освен това, отговорът Ви е дълбоко обиден към собствените Ви студенти, тъй като автоматично ги представя като “втора категория” специалисти при всяко кандидатстване за работа. Но какво ли не прави човек, когато панически се стреми да оправдава действия и постъпки, които са незащитими. 

Разбира се, не е учудващо, че споменатият Интернет форум предизвика нова намеса на декана на ПИФ Александър Воденичаров. Той  доведе и до ново заседание, проведено на 27 април 2007 г. в присъствието и на самия него. Макар и изрично да не фигурираше в дневния ред, темата за Вашата инициатива за аудитория “Шопов” се постави отново, с недвусмислени заплахи към всякакви възможни несьгласия. Ето откъс от речта на Александър Воденичаров:

 

“За микрообстановката в катедрите. Някои проблеми предизвикаха сериозни дебати. Това беше залата на проф. Шопов. Колеги, Факултетният съвет взе решение по ваше предложение. Господин Шопов ми е бил личен приятел, колега, уважаван колега, и аз бих предложил да има такава зала. Не може един Декан на факултет, който е бил толкова години, да не бъде почетен. Какво е това да се публикуват писма, да се изнасят в сайтове. И какво като се публикуват. Искам да ви кажа, че ако това продължава, ще се разделим с някои хора. Ще вземем съответни правни механизми да се разделим  с тях, безкомпромисно. Няма да позволим да се наруши микроклимата в катедрите. Има няколко исторически факултета в страната, има исторически музеи, дали си хабилитиран или не, няма никакво значение, но няма да работиш в Правно-историческия факултет на ЮЗУ. Ако в срок от един месец микроклиматът не се възстанови, ние, като ръководство ще вземем съответните мерки. Няма да допуснем да се развали микроклимата. Зала на проф. Шопов ще има, защото го е решил Факултетният съвет. Въпросът е приключен. В правото това се казва решението има сила на присъдено нещо. Залата ще я направим на съвременно равнище, както сме направили другите зали. Всеки ще се съобразява с волята на колектива. Дотогава, докато се вземе решение, може да се говори. След като се вземе решение, ако искаш да си с тоя колектив и да крачиш в една стъпка, крачиш. Ако не - излизаш извън строя. Искам ясно и точно да го кажа. Може да съм много категоричен, но ще го направим. Аз ви казвам, че като юрист ще намеря съответните правни механизми да го реализирам. Деканското ръководство има подготвени варианти за управленска реакция, ако нещата не утихнат. Дали е правилно решението, не го дискутираме. Вече има решение на Факултетния съвет. Който желае можеше да подаде възражението си писмено до нас, а не да си кореспондираме с Интернет. Мога да кажа, че много бързо мога да разбера от кой интернет-клуб е излязло и мога да изясня точно кой го е подал. И утре във „Вяра” или в „Струма” да напиша, че еди кой си не смее да излезе тук и да го каже открито, използва анонимно. И този интернет-клуб да бъде закрит или съответно от кой личен компютър. Затова не искам да стигаме до там, колеги. И да се разберем ясна и точно. Не прекъснат ли тези неща, ние ще ги прекъснем чрез кадрови промени. Имате възможност да поставите тези въпроси до вземането на решение на Факултетен съвет. Когато има проблем, той трябва да се постави открито, а не чрез анонимни писма. Молбата ми е да се обединим.”

 

Този език и тези заплахи Вие възприемате като нещо напълно в реда на нещата и не им се противопоставяте. По време на заседанието дори зомбиран от Вас член на колектива открито призова към изтриване на аудиозаписа, което за щастие този път вече е протоколирано. Дори и самият декан призова към изключване на записващите устройства и да не се протоколират никакви обсъждания, мнения, дебати, разисквания, а само и единствено решенията.

А в същото това време, макар и с доста голямо закъснение, Вие цинично слагахте Вашето име дори в подписки за защита свободата на словото и научните изследвания, о боже мили, на проекта “Батак”. Ето защо само няколко дни след това наистина срамно и позорно заседание, осъществено за увековечаване на Вашия стил и метод на ръководство, си позволих да Ви изхвърля от един академичен  мейлинг-лист на хора, от които се очакваше подкрепа за свободата на научните изследвания.

В оставащата част на писмото ми до Вас ще се спра на три много съществени въпроса, по които сред нашата историческа гилдия цари огромна заблуда. Немалка част от нея не подозира, че безумието Ви да кръстите аудитория на името на Йордан Шопов е само върхът на айсберга. Дори и тези, които много добре познават Шопов от ИФ в София, не са съвсем наясно с неговите превъплъщения в Благоевград. И на второ място – инцидентно ли е това Ваше предложение, тази Ваша идея и инициатива или тя е просто един венец на досегашната Ви практика като ръководител на катедра? И не на последно място – може би най-важния въпрос. Защо се прави тази аудитория и как нейните скрити намерения и идеологическо послание са свързани с увековечаване и застиване именно на наложения през последното десетилетие модел на управление “Шопов-Попова”. Моделът, без който Благоевград и историята в ЮЗУ, случващото се през последните месеци, остават неразбрани.    

Но кой е всъщност Йордан Шопов?

Вж. 2 част в следващия постинг.  За целта иди горе и избери опция ""следващ постинг"



Гласувай:
0



1. анонимен - link po vaprosa
01.12.2007 19:43
На тази страница коментарите долу не са ли по същата тема.
http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=409.45
цитирай
2. анонимен - Стефане вземи ги напсувай тия да ти ...
04.12.2007 02:29
Стефане вземи ги напсувай тия да ти олекне и не си губи повече времето в тая дупка.
Остави говедата да рият в зала Шопов.
цитирай
3. анонимен - E, не чак толкова
04.12.2007 23:35
Това би било доста неколегиално от негова страна. Нека прояви разбиране. "Любов и признателност към Шопов" може да е име на нова болест. Друго обяснение нямам.
цитирай
4. анонимен - Стефане, вече 100 пъти
06.12.2007 15:37
ще мислят преди да свършат някоя глупост. Милят, ч
цитирай
5. анонимен - shopov beshe adakiqt pi4
10.12.2007 14:48
razbiram vazrajeniqta na docent de4ev, no ne e li po dobre da jiveem v byde6teto otkolkoto s minaloto. prof 6opov mi prepodava6e v 2 kyrs s lekota na ob6tyvane mejdy nego i studentite. spodelqne na mneniq i komentari kakvito mnogo doctor4eta ne sa ni pozvolqvali da obmenim. toi me zapali da 4eta avtori i literatyra za koqto ne bqx i 4yval. kakyvto i da e bil prez totalitarizma prez kapitalizma toi be6e profesionalist. svetla my pamet. amin
цитирай
6. анонимен - Gospodine
10.12.2007 16:57
Ako vyv vtori kursw ne ste razbrali ,che pred Vas stoi kragal idiot, bi trjabvalo do 4-ti veche da Vi e vstanalo jasno. A ako ne Vi e stanalo jasno, tova shte reche, che i Vie, i Vashata diploma po istorija sa chast ot celija problem, kojto se naricha "vishe obrazovanie v Balgaria" i prepodavateli kato idiota Shopov. I mnogo go e interesno koga ste bili vyv vtori kurs, predi da se nasere Shopov ili sled kato veche se e nasral. Inache e dobre da se gleda v badeshteto, no da se gleda kym minaloto i idioti kato Shopov predlaga krystritelkata Popova naj-veche.
цитирай
7. анонимен - Bijah chuval, che Dechev e prosto ...
11.12.2007 09:40
Bijah chuval, che Dechev e prosto momche, ama chak pak tolkova ne vyarvah.
цитирай
8. анонимен - Бях чувала, че шопистите
11.12.2007 10:09
след писмата на Дечев са изпаднали в тотална безпомощшност и паника, ама чак пак толкова като горния постинг направо не вярвах
цитирай
9. анонимен - Бях чувала....
13.01.2008 13:23
Бях чувала, че комплексите могат да се превърнат в мания за величие, но когато читав иначе историк го пипне шизофренията - става страшничко. И жалко, че великият борец за справедливост Дечев вади кирливи ризи, които всъщност той е поосрал. Само се чудех, докато гледах форума на "Амамнезис", как е възможно човек да си помни всичките никове. Паметливо момче. Тъжното е, че случаят май е клиничен... Пу-пу!!!
цитирай
10. анонимен - A, я виж ти
13.01.2008 14:07
MJ дошла и тука.
цитирай
11. анонимен - кой?
13.01.2008 14:45
Не знам коя е MJ, но като гледам и тук коментарите в голям процент са на едно лице. "Историкът като негодник"...само , че този път буквално. Застинал в "достойна" поза мухльо, който заради собствената си неудовлетвореност маже с лайна "градивно". Само че, освен кравешкия тора за мазане, не виждам полза от всички останали екскременти, които сипе.
цитирай
12. анонимен - Ха, ха,
13.01.2008 16:49
пред фактите на Дечев и Везенков здравичко си изпускаме нервите. Без коментар.
цитирай
13. анонимен - към Номер 10
13.01.2008 17:04
Тя MJ не си е тръгвала от тук. Ти горните постинги на кой мислиш, че са. Ами хаковете по "Анамнезис"
http://anamnesis.info/forum/index.php?PHPSESSID=eca9ccacbbe2f20566912fe13419d89a&topic=486.0
Вж. също http://mkaragyozov.blogspot.com/search/label/%D0%9E%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
материала "Сагата продължава"
цитирай
14. анонимен - M_J
14.01.2008 15:03
Ето ме :) Хакове по "Анамнезис" - глупости! А що се отнася до факти на Дечев и Веенков - няма такива - само плюване и нищо повече. Единственият документ, излязъл наяве в цялата сапунка е отвореното писмо на историците от ЮЗУ, които би трябвало да знаят как стоят нещата, нали? Разбирам, че Дечев много го боли, защото сред подписалите се има и "приятели".
цитирай
15. анонимен - Безпомощност, безпомощност!
14.01.2008 15:13
Колко ли време ще Ви трябва за да разберете, че каузата "Папова" е обречена?!
цитирай
16. анонимен - Към № 14
15.01.2008 19:26
Абе, неграмотно! Къв е тоя "Веенков", ма?!?
цитирай
17. анонимен - към 16
16.01.2008 00:40
По-точно ще е обръщението "бе", но ще го преживея някакси. Е, тук, единственото, което можем да прочетем са бленуванията на неудовлетворен от себе си човек, на който космосът му е виновен. Да се спори с него е все едно някой да вземе да спори с Телевизия „СКАТ”, където светът е дотолкова подреден, че за всичко са виновни евреите, турците и циганите (Шопов, Попова и Воденичаров). Нито един от тримата субекти, обаче, не е виновен за това, че Стефан Дечев повече от 15 години не успява да защити дисертация, нито за това, че бившите му студенти защитават дисертации преди него, нито за това, че бленува за световни университети, а е асистент в ЮЗУ, нито за това, че не може да работи... за 20 години колко публикации има? Това е проблемът и на Дошков - и двамата са неуспели учени, изпаднали от науката, асистенти на зряла вече възраст, неспособни да направят нищо в работата си. Бленуваната известност, недостъпна чрез научни постижения се постига най-лесно с "борба за справедливост". И то точно от хора, които най-много са използвали всевъзможни привилегии, от най-големите подмазвачи (Дечев), от хора, гледали единствено и само собствения си интерес. Това е тъжната истина...
цитирай
18. анонимен - Ех, MJ,
16.01.2008 00:50
MJ. Тежко стана. Много тежко.
цитирай
19. анонимен - не ви прави чест,17
16.01.2008 04:09
Бивш колега съм на Дошков. Защити дисертация през 1994г. в Санкт-петербургския университет. Четох дисертацията. Представете си по Чомски в светая светих на традиционната граматика. Но защити. Идеята е, че няма местоименна реприза, а комплекс. Причините за забавената му кариера са и у него самия. Ако можеше да си мълчи. Но у нас той е първите с принос в трансформационната граматика. Много хора помним Йордан Пенчев. Подкрепям Дошков
цитирай
20. анонимен - Като гледам
16.01.2008 04:14
как Дошков се справя с правото, не се учудвам за Чомски. Успех!!!
цитирай
21. анонимен - Дечев, постинг 17 показва, че
16.01.2008 05:16
шописти, поповисти и воденичаровисти са напълно изкукали от Вашия натиск. Хайде още малко и приключвайте с тях. Това противници ли са. Гола вода. Е, имайте и малко милост де.
цитирай
22. анонимен - Хихихи
16.01.2008 08:55
Че как няма да е "абе"?!? То полът на жените в ЮЗУ не е избистрен ясно... Гледаш го носи се като мъж едно такова, а пък то - жена било...!
цитирай
23. анонимен - Според мен всеки уважаван униве...
16.01.2008 09:21
Според мен всеки уважаван университет в света би се гордял да има учени като Дечев и Дошков. ЮЗУ направо не ги заслужава. Да ги пита човек какво още правят там.
цитирай
24. анонимен - към 22 хиихкик
16.01.2008 10:00
Бате Стефчо, на квртална лелка ли ще ми се правиш сега. Кой как е обечен и как се носи? Гледай си каузата за справедливост... а ако не ти става - ходи на сексолог! Освен на психиатър, де! Мисля, 4е младият Бостанджиев е и двете - направо си запиши час! А сиктир!
цитирай
25. анонимен - Към 24 - Самата аз виждам, че паниката в средите около
16.01.2008 15:37
колежката Попова е много голяма. И нервичките доста се изпускат.
На Нурие Муратова не може да не и е ясно, че Стефан Дечев няма как да авторът на постинг 22. Не е негов почерка. Видно е. С просто око. Но когато нямаш какво да кажеш, както е с Поповите хора, кво друго ти остава.
В близките дни очаквайте нивото им още да се вдигне.
цитирай
26. анонимен - Аз съм 22
16.01.2008 20:14
Не е Стефан Дечев! Наистина! Не избързвайте да обвинявате хората преди да сте сигурни, че това са били те! И не псувайте така, моля! Не е културно пред дамите!
цитирай
27. анонимен - Постинг 17 трябва
17.01.2008 02:04
да се обяви за визитната картичка на хората на Криси. По-голямо безочие не бях виждала. Изказ. Красота. И особено фактологична точност.
цитирай
28. анонимен - Към 17
17.01.2008 02:10
Нурие, научи го най-после тоя пуст английски, че и френски даже ако може. Само така ще можеш да четеш и Дечев, и Везенков, и да знайш кво точно са публикували. Иначе не става.
цитирай
29. анонимен - Потресът и отвращението са заедно
17.01.2008 07:16
Професионалното СиВи на Воденичаров в GTA показва метастаза на Злото. Липсва информацията в Алманаха на ЮЗУ, в който четем, че Воденичаров е бил дори зам.-председател на Людмила Живкова. Такива типове оскверниха демократичния преход. Повече от всякога е наложителен дебатът за духовния преход. Поздравявам Дечев и Дошков за смелостта и запазеното достойнство. Академизъм с хора катоВоденичаров и Попова е непостижим. Нито крачка встрани. Обичам Ви, момчета.
цитирай
30. анонимен - Към номер 17
18.01.2008 00:01
Когато обиколите университетите където Дечев е изнасял доклади и чел лекции http://www.google.bg/search?hl=en&q=Stefan+Detchev&btnG=Search&meta=lr%3Dlang_en
тогава говорете. Засега е малко раничко. То май винаги ще е така като гледам голословната Ви злоба.
цитирай
31. анонимен - поддръжник
18.01.2008 07:17
Щом като Воденичаров е пенсионер (уверих се лично), предлагам АС на ЮЗУ да гласува следното предложение: Три почетни плакета за проф. АЛ (Воденичаров) - за незаконен декан, за незаконен председател на ОС и за МРАКОБЕСИЕ.
цитирай
32. анонимен - поздрав от далечна Ирландия
18.01.2008 09:20
Бивша студентка съм на г-н Дошков. Не ми удобно да пиша на неговия форум. Поддържам каузата за реформи в ЮЗУ. Напомням Ви, г-н Дошков, сентенция от Вас: Господ ти затваря една врата, когато ти отваря друга. Уверана съм в успеха. Ще Ви пиша.
цитирай
33. анонимен - Към "znaharka" Но. 30
19.01.2008 19:02
Не се ядосвайте на номер 17. Проявете разбиране. Ми то е болест. В тоя пости няма нищо вярно. И благодаря на номер 31 за тази информация
http://www.google.bg/search?hl=en&q=Stefan+Detchev&btnG=Search&meta=lr%3Dlang_en
цитирай
34. анонимен - E-e-e, тоя човек наистина е попъ...
20.01.2008 21:50
E-e-e, тоя човек наистина е попътувал! Браво! Ама защо такива хора не са известни в България?! Да пишат и на български, никакъв патриотизъм!
цитирай
35. анонимен - za kakvo po-tochno ide rech?????
21.01.2008 00:52
abe, hora, zashto se hvashtate za nai-elementarnite gluposti-koi na kakvo prilicha i koi s kakvo se e oblqkyl????? zashto se zanimavate s tova, ta to e rabota na MAHLENSKITE KLUKARKI!!!!!! ne im vzimaite hlqba!!!!!ne bydete tolkova bezotgovorni kym cennostite...i kym profesionalnata etika....vse pak vie vsichkite narichate sebe si istorici nali????
цитирай
36. анонимен - Стефане, на ваша страна е правдата.
21.01.2008 04:05
Ще победите. И все пак - накрая - доброто винаги побеждава!!!
цитирай
37. анонимен - Наясно ли сме, че
21.01.2008 22:58
"Този, който безучастно търпи злото, е съучастник в него също толкова, колкото и този, който помага за извършването му." М. Л. Кинг
цитирай
38. анонимен - Извинявам се, че се намесвам и си
22.01.2008 09:33
приписвам функция на модератор, но мисля, че има някакво недоразумение, а не противореие между 39 и 40.
Важното е крайната победа!!!!
цитирай
39. анонимен - Съвсем не се мисля за наивна. Смятам обаче,
22.01.2008 10:01
че Воденичаров може да си замине за 24 или 48 часа и без да го разбере дори. И после - както го казва GTA - всички ще изпобягат от кораба като плъхове.
цитирай
40. анонимен - Съгласен. Когато материал
22.01.2008 10:31
насочен срещу Воденичров се появява, И ТО НА ПЪРВА СТРАНИЦА в "Труд", това не може да бъде случайно.
цитирай
41. анонимен - I az
22.01.2008 10:54
taka mislja. I mnogo mi se iska da e taka.
цитирай
42. m1d2g3 - Проблемът е комплексен
23.01.2008 09:55
и не се отнася само за ЮЗУ-то. Цалата ни образователна система е прогнила. А това какъв учен е Дечев в случая няма никакво значение (който има желание сам може да се информира). Стефане, евала за доблестта ти да се изправиш сам срещу цялата тази помия !
цитирай
43. анонимен - Винаги пресни новини и коментари за
30.01.2008 02:59
зала "Шопов" - безобразията на Воденичаров - скандалното фалшифиицране на протоколи по сиситемата "Шопов_Попова"
http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=409.msg4859#msg4859
цитирай
44. анонимен - GTA e упълномощена да разпространи:
31.03.2008 04:46
ОТВОРЕНО ПИСМО
от преподаватели в Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград

До
господин Даниел Вълчев,
Заместник председател на Министерски съвет,
Министър на образованието и науката
на Република България

Копия:
До председателя и членовете на парламентарната комисия за образование и наука

До г-н Гиньо Ганев
Омбудсман на Република България

До проф.д-ри Борислав Богданов,
Председател на Съвета на Ректорите
Съветник по образованието и науката
на президента на Република България


Уважаеми господин Министър,

Нашето обръщение към Вас е продиктувано от няколко мотива:
- Бихме искали да изразим сериозно безпокойство от очертаващата се ерозия в престижа на институцията, за чието укрепване и развитие сме отдали не малко от нашите професионални усилия. През последните месеци в публичното пространство започна остро да се обсъжда въпросът дали в Югозападния университет „Неофит Рилски” - Благоевград не се толерират закононарушения, проявяващи се в допускането на трети декански мандат на проф. д-р Александър Воденичаров, дали приемът на студенти по право е бил в съответствие с разпоредбите на Министерство на образованието и науката, дали проф. Воденичаров е легитимен председател на Общото събрание на ЮЗУ, дали университетското ръководство не изпраща до МОН непълна или заблуждаваща информация относно случая и пр. На този фон считаме за наш морален и академичен дълг да противодействаме на онези действия, които водят до уронване престижа на университета.

-- Налага се да се обърнем към Вас, след като изчерпахме възможностите за решаване на проблема в рамките на ЮЗУ. В частта за ПИФ на представения от Контролния съвет „Констативен протокол за резултатите от проведените избори за Университетско ръководство и факултетни ръководства за мандат 2007 – 2011 г.” (вж. Приложение 1) се съдържат пропуски, както и утвърждаване на действия, които са в разрез със Закона за висшето образование. Множеството основателни въпроси към цитирания Констативен протокол (вж. Приложение 2), не получиха отговор на заседанието на Академичния съвет, свикано за приемане на протокола. Контролният съвет на ЮЗУ, вместо да установи фактите по спазване процедурите и легитимността на изборите в Правно-историческия факултет, изглежда си затваря очите за очевидни нарушения на разпоредбите на Закона за висше образование.

-- Обръщението ни е мотивирано също така от Вашия отговор на парламентарно питане, касаещо легитимността на органите на управление в Правно-историческия факултет на ЮЗУ. На заседание на Народното събрание от 08.02.2008 г. Вие заявихте: „… На 23 октомври 2003 г. проф. Воденичаров е избран отново за декан на факултета. Две години по-късно – на 19 юни 2005 г., от него е подадена молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. На 23 юни същата година, тоест пет дни по-късно, със заповед на ректора е прекратено трудовото му правоотношение, включително като декан (курсив наш). На 29 юни 2005 г. – шест дни след прекратяването, е проведен нов избор за декан на Правно-историческия факултет, на което Общото събрание на факултета отново го е избрало за декан. На 12 декември 2007 г. – в края на миналата година, са проведени избори за допълване на състава на Факултетния съвет на Правно-историческия факултет, но на това събрание не са провеждани избори за декан, председател на Общото събрание или цялостно за Факултетен съвет.”

„Фактическите обстоятелства”, провъзгласени от Вас в Народното събрание, вече говорят за извършени закононарушения в ЮЗУ:
--- След като ЮЗУ е прекратил по взаимно съгласие трудовите правоотношения по чл. 325, т.1 от КТ, (по Вашите думи - „включително като декан”, т.е. не само като декан и затова заповедта включва изплащане на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, вж. Приложение 3), възможно ли е проф. Ал. Воденичаров да бъде избиран на какъвто и да е академичен пост в ЮЗУ, без да е член на неговия академичен състав, щом като след 23 юни 2005 г. не се е явявал на конкурс и избор, както императивно изискват чл. 49 и чл.50 на ЗВО?
---- Легитимен ли е бил проф. д-р Ал. Воденичаров в качеството си на председател на Общото събрание на ЮЗУ след прекратяване на трудовите му правоотношения, при условие че в чл.24, ал.2 на Правилника за устройството и дейността на ЮЗУ е нормирано, че „лицата, чийто основен трудов договор е прекратен поради пенсиониране или други причини, се считат освободени от състава на съответния орган на управление, на който са членове”? Тук не може да не питаме: на какво основание проф. Воденичаров е подготвил и ръководил изборното Общо събрание на ЮЗУ на 29.10.2007 г., вкл. и собствения си избор за нов мандат като председател на Общото събрание, след като с прекъсване на трудовите си правоотношения автоматично е трябвало да бъде освободен от ръководния си пост?
--- Допустимо ли е в нарушение на § 11 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за висше образование проф. Воденичаров да продължава да работи на основен трудов договор, при условие че е навършил 65 годишна възраст на 18.08.2005 г., а след тази дата Академичният съвет не е вземал решения за продължаване на трудовия му договор? В аналогично положение е и проф.Иван Величков, въпроки това е зам.декан на ПИФ, чбен на АС и ОС на ЮЗУ, и на комисията, провеждаща изборите на 29.10.2007 г.
--- Не са ли просрочени мандатите на всички изборни органи на ПИФ, след като е налице следната ситуация:
--- Съгласно Протокол №1 на ОС на ПИФ, на 23 октомври 2003г. е проведено ОС на ПИФ, което е избрало легитимни ръководни органи – Председател на ОС, Декан и Факултетен съвет. Контролният съвет твърди, че на 29 юни 2005 г. са произведени избори поради прекъсването на 23 юни 2005 г. на трудово-правните отношения на проф.Воденичаров с ЮЗУ. Срещу това твърдение има редица основателни съмнения и доказателства. Но нека да допуснем, че такива избори действително са се състояли. Съгласно Закона за висше образование те обаче не могат да бъдат други, освен частични избори. Освен ако приемем, че всички останали членове на ФС също са си прекъснали трудовоправните отношения с ЮЗУ или едновременно са подали писмено оставките си. Чл. 25, ал. 5 на ЗВО е категоричен, че “мандатът на органите за управление на основните звена и филиалите не се прекъсва с провеждането на частични избори” Следователно, няма никакво правно основание през 2005 г. да се провеждат избори за Общо събрание, Факултетен съвет и председател на Общото събрание. Ако е имало такъв избор, то това е станало в нарушение на закона и резултатите му са нищожни от правна гледна точка. Наред с всичко друго процедурата по свикването на Общото събрание е била в нарушение на чл.14, ал. 4 от Правилника за дейността и устройството на ЮЗУ, тъй като не е спазено изискването кандидатурите за ръководните длъжности да се „издигат не по-късно от една седмица преди провеждане на Общото събрание”. Според фактите, определени от Вас в отговор на парламентарното питане като «установени», проф. Воденичаров е избран за декан шест дни след прекратяване на трудовите му правоотношения. Ако свикването на Общото събрание за избор на декан е станало в по-кратък срок от посочения в Правилника за дейността и управлението на ЮЗУ, това е лишило други хабилитирани членове на Общото събрание да се кандидатират и е направило решенията му невалидни. С това обаче не се изчерпват нарушенията. В Констативния протокол на Контролния съвет на ЮЗУ се казва, че Общото събрание на ПИФ, състояло се на 12.12.2007г., е с една единствена точка – частични избори за допълване състава на ФС. Не може обаче да бъде допълнен състава на орган, чийто мандат е изтекъл. Мандатът на ОС, на неговия председател и на ФС не се съобразяват с този на декана. Обратното, съгласно същият чл. 25, ал. 5 на ЗВО “мандатът на допълнително избраните членове се прекратява с изтичане на мандата на органа”.

Уважаеми господин Министър,
Вие заявихте на 8 февруари т.г. пред Народното събрание, че сте назначили проверка относно дейността на Правно-историческия факултет. Бихме искали в нея ще бъдат включени и очертаните от нас проблеми. Надяваме се, че те биха могли да бъдат породени от недостатъчна или неточна информация, но същевременно разчитаме, че при установяване на факти и действия в ЮЗУ, които са в разрез със Закона за висше образование, в спешен порядък ще упражните правото си на контрол, което Ви вменява чл. 10, ал. 2, т.7 на Закона за висше образование. Вие като министър на образованието и науката и ние като членове на академичния състав на ЮЗУ сме отговорни за бързото предотвратяване на закононарушенията и на действията, които водят до накърняване престижа на университета.

11 март 2008 г.

С уважение:

1. проф. д.изк.н. Румен Потеров – Декан на Факултет по изкуствата
2. доц.д-р Лазар Копринаров – ръководител на катедра “Философски и политически науки”, Философски факултет
3. доц. Константин Манолов – Катедра “Музика”, Факултет по изкуствата
4. доц. Веска Христова Вардарева, Факултет по педагогика, катедра “Предучилищна педагогика”
5. доц. д-р Димитър Кр. Димитров – ръководител на катедра “Предучилищна педагогика”
6. доц. д-р Гергана Христова Дянкова – катедра “Театрално изкуство”, Факултет по изкуства
7. доц. д-р Хачик Дикран Хачикян – катедра ‘Чужди езици”, Филологически факултет
8. доц. Светлана Христофорова Христова - катедра “Култорология”, Факултет по изкуства,
9. доц. д-р Антоанета Николова Николова, на катедра “Философски и политически науки”, Философски факултет
10. доц.д-р Анастасия Пашова – Факултет по педагогика, катедра “Предучилищна педагогика”
11.гл. ас. Светла Пантелеева Енчева, катедра “Социология”, ПИФ
12. гл. ас. д-р Бойко Илиев Илиев, катедра “Философски и политически науки”, Философски факултет
13 гл.ас. Нина Златева Илиева, катедра “Философски и политически науки”, Философски факултет
14. д-р Стефан Иванов Дечев – катедра “Българска история”, ПИФ
15. доц. Румяна Петкова – Факултет по изкуства, катедра “Телевизионно и киноизкуство”
16. доц. д-р Боряна Димитрова – катедра “Социология”, ПИФ
17 доц. д-р Петя Пачкова - Философски факултет, катедра “Философски и политически науки”
18. доц. д-р Татяна Стоичкова - катедра “Културология”, Факултет по изкуства
цитирай
45. анонимен - Pismo na ministara
17.04.2008 18:37
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
МИНИСТЪР


No. 18-61
07.04. 2008 г.

ДО
Г-Н СТЕФАН ДЕЧЕВ




УВАЖЕМИ ГОСПОДИН ДЕЧЕВ,

Благодаря за проявената от Вас загриженост и активна позиция по въпроси, свързани със статута и дейността на ръководните органи на Правно-историческия факултет на Югозападния университет “Неофит Рилски” – Благоевград.
По повод подадения в Министерството на образованието и науката сигнал в тази връзка бих могъл да Ви предоставя следната информация:
С моя заповед от 28.01.2008 г. е разпоредено извършването на проверка в Правно-историческия факултет на Югозападния университет “Неофит Рилски” – Благоевград. По същото време в Югозападния университет се извършва и проверка от страна на органите на Министерството на вътрешните работи. Това затрудни работата на експертите на Министерството на образованието и науката и наложи фактическо прекъсване на проверката. От днес, 07.04.2008 г., проверката е възобновена. След приключването й ще бъде изготвен доклад за резултатите от нея, за което ще Ви информираме допълнително.
Разчитам на Вашето активно отношение и в бъдеще, в т.ч. и по други въпроси, свързани с дейността на висшите училища и техните основни звена.

ПОДПИС
ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
цитирай
46. анонимен - payday loans online 509 14000
17.10.2012 16:00
<a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#786>payday loans online</a> - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#12975>payday loans online</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#19706 payday loans online
цитирай
47. анонимен - buy cheap viagra 18873
20.10.2012 05:17
<a href=http://ordercheapviagrahere.com/#bfcrj>viagra 150 mg</a> - <a href=http://ordercheapviagrahere.com/#cmpba >buy viagra</a> , http://ordercheapviagrahere.com/#swjlk buy generic viagra
цитирай
48. анонимен - buy kamagra cheap 2048
21.10.2012 07:15
<a href=http://orderkamagranow.com/#whjoe>cheap kamagra</a> - <a href=http://orderkamagranow.com/#dlwxd >kamagra oral gel</a> , http://orderkamagranow.com/#vlomv kamagra 100mg
цитирай
49. анонимен - payday loans 950 11890
21.10.2012 13:12
<a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#12813>payday loan</a> - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#14479>payday loan</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#17913 payday loan
цитирай
50. анонимен - buy viagra 429 1472
21.10.2012 15:44
<a href=http://buyviagraonlinemall.com/#20033>buy viagra</a> - <a href=http://buyviagraonlinemall.com/#3559>viagra online</a> , http://buyviagraonlinemall.com/#680 viagra online
цитирай
51. анонимен - cialis online 20766
22.10.2012 01:07
<a href=http://ordercheapcialishere.com/#pvyox>buy generic cialis</a> - <a href=http://ordercheapcialishere.com/#twthj >buy generic cialis</a> , http://ordercheapcialishere.com/#jvrpy cialis 20 mg
цитирай
52. анонимен - payday loans 753 14392
23.10.2012 04:45
<a href=http://paydayloansveryquickly.com/#8639>payday loans</a> - <a href=http://paydayloansveryquickly.com/#17726>payday loans</a> , http://paydayloansveryquickly.com/#5793 payday loans
цитирай
53. анонимен - buy generic cialis 611 8802
23.10.2012 05:42
<a href=http://buycialisonlinesafe.com/#15204>buy cialis</a> - <a href=http://buycialisonlinesafe.com/#2683>generic cialis</a> , http://buycialisonlinesafe.com/#11863 buy generic cialis
цитирай
54. анонимен - buy generic levitra 11059
23.10.2012 06:33
<a href=http://orderlevitrahere.com/#rcsnm>order levitra</a> - <a href=http://orderlevitrahere.com/#jvppt >buy levitra online</a> , http://orderlevitrahere.com/#cyswl levitra 40 mg
цитирай
55. анонимен - generic cialis 630 12604
23.10.2012 13:35
<a href=http://buycialisonlinesafe.com/#10789>buy cialis</a> - <a href=http://buycialisonlinesafe.com/#11603>generic cialis</a> , http://buycialisonlinesafe.com/#12377 buy cialis online
цитирай
56. анонимен - buy levitra online 10742
24.10.2012 05:08
<a href=http://levitrastorehere.com/#zvmss>buy levitra</a> - <a href=http://levitrastorehere.com/#pweux >buy levitra online</a> , http://levitrastorehere.com/#abefn cheap levitra
цитирай
57. анонимен - buy cialis 17866
25.10.2012 03:59
<a href=http://cialisstorehere.com/#eciaw>generic cialis</a> - <a href=http://cialisstorehere.com/#oxhjx >cheap cialis</a> , http://cialisstorehere.com/#vhfxi buy cialis online
цитирай
58. анонимен - cheap kamagra 17789
25.10.2012 17:34
<a href=http://kamagrastorehere.com/#hdpfs>cheap kamagra</a> - <a href=http://kamagrastorehere.com/#fmkpw >buy kamagra online</a> , http://kamagrastorehere.com/#phjjp buy kamagra online
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zalashopov
Категория: Технологии
Прочетен: 637142
Постинги: 11
Коментари: 552
Гласове: 565
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031