Продълж. от част 2-ра  

"Ерата" и метода на управление “Шопов-Попова”

Това, че Вашата идея продължава да се осъществява не е изненада не само поради семейната Ви задлъжнялост към покойника. Причина за инциативата е и един тип, нека го наречем условно, академична култура, изграден през годините именно от Йордан Шопов и Вас. Ето защо в известен смисъл, аудитория “Шопов” става вече безинтересен проблем. Интересно е да видим какво представлява моделът на управление “Шопов- Попова”, как е изграден, какво отразява и за какви цели служи? С две думи трябва да анализираме една специфична и уникална “академична” (?) култура.

Ето защо ни е нужен откровен и безпощаден анализ на “ерата Шопов-Попова.” Защо, поради какви причини тази “ера” стана възможна с всичките си гаври към българския университетски преподавател? Защото и самите невротизирани реакции след първото ми отворено писмо, търсенето на хора на важни властови позиции за да бъде буквално запушена нечия уста, ни показват по изключително категоричен начин едно нещо –  “ерата Шопов-Попова” е възможна само и единствено “на тъмно.” “Ерата Шопов-Попова” е възможна само с нашето съучастие. “Ерата Шопов-Попова” е възможна само при нашето безхаберие. Ако тези условия не съществуват, ерата и методите на управление тип “Шопов-Попова” са напълно неприложими. Моделът се разпада. Създателите му стават по-ниски и от тревата. Те се отричат от собствените си действия.

Същността на управлението “Шопов-Попова” - заявявам го най-отговорно - е в произволното боравене с по-голямата част от протоколите от заседанията  на ФС на бившия ИФ и на катедрите по история по-късно. На заседанието се дебатира и решава едно, а после Вие обяснявате на секретарката, че се е решило друго, което, съответно, се и протоколира. Неслучайно “гласуването” по време на “ерата Шопов-Попова” е практически отменено като част от процедурата, и то независимо от характера на въпроса. А примери за фалшификации колкото щете! Споменах вече как Шопов крещеше над главата на секретарката как трябва да се протоколира непременно “реши да се обедини с ЮФ”. Иначе  нейната съпротива се дължеше и на все още живия спомен за практиката от времето на М. Тачева, Хр. Мирчева и Ан. Пантев, когато Шоповата и Вашата академична култура бяха още невъзможни. След време Шопов и Вие, Вие и Шопов, накарахте хората да обръгнат, както се казва, на всякакви фалшификации. До преди скандала от преди няколко месеца членовете на колектива изобщо бяха забравили, че едно време, дори и през комунизма, както и в зората на демокрацията, такива неща като гласуване,  - както “за”, така и “против” - наистина са се случвали и са били съвсем нормална практика.

Организираното, наложено и ръководено от Вас наскоро обсъждане на хабилитационния труд на Костадин Паев също показва като на длан “ерата Шопов-Попова”. Без предварително да е обявено в дневния ред, в 9.00 ч. сутринта бяхме уведомени, че в 10.00 ч.  ще обсъждаме вече излязлата книга на Паев, която пък никой от нас не бе чел. Ала и Вие лично, и други юнашки се изказвахте, без да Ви мигне окото. Бе просто нужен протокол за Научния съвет по педагогика. На заседанието съответно пък не присъстваха двамата души, за които се твърдеше, че уж са чели книгата, защото щели да бъдат рецензенти – Георги Бояджиев и Й. Шопов – и които понеже я били чели, както твърдяхте Вие, другите нямало защо да я четат, а просто трябвало да се изкажат. Със суперлативи, разбира се. “Хайде сега, ясно е, че ще гласуваме “за”!” 

Ето защо аудитиорията “Шопов” трябва да се разглежда най-вече като заявка за увековечаване на модела на управление “Шопов- Попова”. Това е управлението на измислените от Вас протоколи за непровели се никога заседания  Това е управлението на измислените точки от дневния ред. Това е управлението на висене над главата на секретарката, която трябва да протоколира нещо, което нито е било част от дневния ред, нито някога е било обсъждано, нито… Това е управление чрез изтъкване на общите интереси, но при строго запазване на интересите само на началника и хората около него. Това е управлението на оставането на кандидат-студентския изпит извън професионалната историческа колегия и нейното 100% неучастие в избора на председател на комисията. Това е управлението на изграждането на антураж от тесен кръг от “хранени хора”, чрез които да се “цакат” някакви вътрешни несъгласия чрез поддържане на мрежа от “информатори.” Това е управлението на потъпкването на всякакви недоволства и протести чрез действия в ущърб на правилници и норми. Това е управлението на поддържане на специфична регионална университетска култура, нямаща нищо общо с националната, при получаване на дипломи от името на МОН. Това е епоха на елементарна липса на научни критерии, за което Вие напоследък дадохте сериозна заявка дори да надминете покойника.

Ето защо може  да се мисли, че моделът на управление “Шопов-Попова” след Шопов дори ще е нещо по-ужасно. Шопов нямаше “дарбата” да изпълнява едновременно взаимноизключващи се роли. Точно тази Ваша ”дарба” бе причината в първите дни и седмици, та дори и месеци след моето първо писмо куп колеги да недоумяват. Една немалка част от получателите на писмото ми просто не вярваха, че е възможна подобна инициатива. Други недоумяваха как наистина Кристина би могла да бъде част от нея. Още повече пък биха повярвали, ако знаеха, че дори съгласно протокола, Вие сте точно инициаторът и човекът издигнал предложението.

Нищо не разкрива така добре Вашата двойственост и дори множествените Ви престорени образи и роли, както историята с университетския параклис. Надявам се не сте забравили (ще се налага да си говорим за помнене, щото Вие такива “глупости” не протоколирате като ръководител на катедра) как аз лично поставих въпроса, че не е редно някак си в страна където образованието е светско, църквата е отделена от държавата, районът е със смесено в религиозно отношение население, университетът е държавен и се издържа с изплащаните данъци и на католици, протестанти, мюсюлмани, и т.н. – тепърва, в началото на 21 век, да се гради именно в университет и точно в университет православен параклис. Академичният съвет някак си не е длъжен чак толкова да знае, че не е много редно, ала Вие като човек от хуманитарните и социалните науки, при това с претенции за модерност и авангардност в науката, някак си бяхте длъжна. И да не си помисли читателят, че повдигнатият от мен въпрос е довел до някакви обсъждания, изказване на мнения и дебати. Просто вбесена как някой смее да повдига подобни въпроси и да създава проблеми, Вие ми отнехте думата и не позволихте, в качеството си на ръководител катедра и водещ на заседанието, каквито и да било дебати под предлог, че споменатият параклис бил … “вън от университета”. (???) Една година по-късно, обаче на подобен въпрос, зададен Ви в частен разговор от Десислава Лилова, Вие отговорихте съвсем друго: “Да, и аз мисля, че е проблемно, но не знам кой го е решил това, кога го е решил?” Е, как за една година параклисът стана за Вас вече проблем, че и даже се премести наистина в рамките на университета, където бе и една година преди това?

Поради тези Ваши множество образи и роли, Вие се чувствате еднакво комфортно както сред активистки на джендър движението в България, така и сред класически представители на традиционната мачистка култура. Вие можете еднакво добре в 8 часа сутринта да бъдете националистка, в 14.00 да изнесете сказка за грижите за децата, в 15.00 да нахокате колега, който си е въобразил, че изобщо има нещо нередно във Вашата специалност, в 16.00 да говорите срещу домашното насилие, в 17.00 за корупцията във Висшето образование, в 18.00 за правата на хомосексуалистите. Това няма да ви попречи, обаче да завършите деня на трапеза където ще се издигат изтънчени тостове за “Здрав, прав и корав!”. И на всички тези места на Вас Ви е еднакво комфортно и уютно.

Никак не е учудващо, че целият този Ваш стил на управление доведе, госпожо Попова, до тъжна деморализация на младите. И точно в тази сфера Вашите престъпления срещу академизма са невероятни. И те не бива никога да Ви бъдат прощавани. Вие, следвайки Шопов, след като дълги години практикувахте фалшификацията на протоколи, през последните 5-6 години  създадохте достойна смяна. Макар и обучавани като историци, тези млади колеги вече никога през живота си няма да знаят, че “протоколът” ще рече документ, който оставя автентични следи за случващото се по време на заседание на ФС или катедрен съвет. То може принципно да е така, а и историците върху него да базираме професията си - дори и когато използваме най-изтънчените техники за анализ на извори – ала те, младите колеги, никога не са го виждали с очите си, реализирано на практика. За тях протоколът е само лъгане и надлъгване. Става едно - пишеш друго. Както са те учили Йордан Шопов и Кристина Попова. Важното е само за целта да се има Вашата благословия. Иначе може да се лъже без срам, без свян, без каквито и да било скрупули и задръжки. Не е важно какво се е случило и какво се е решило. Тъй като гласуването е напълно отменено като процедура, така или иначе, никой не знае какво е решено, а по системата “Шопов-Попова” е важно какво ще се протоколира след това. Ако някой нещо после забележи и се осмели да попита какво е това т. нар. “решение”, ще последва дежурно изработеният отговор: “Ами нали се реши, ти не помниш ли?” Един ден по тези “документи” някой ще реши да пише история. Опазил го Господ!!! Всъщност бъдещите историци на родното ни образование със сигурност ще трябва да си изработят специална методология как да ползват Вашите и Шоповите “документи”, в които практически почти нищо не е вярно. Но нещата стават и още по-сериозни когато мълчите, като уж професионалист историк, дори в моменти на открити призиви по време на заседания да не се протоколират разискванията и дебатите като се изхвърлят и всякакви записващи устройства. Ето защо не е изненада, че някои Ваши млади възпитаници открито и безсрамно призовават към …. изтриване на аудиозаписи.     

Нормално е хора, незапознати със ситуацията и извън нашия насила сплотен колектив, да си зададат въпроси. “Добре де, защо сега?” “Защо не са  повдигани тези въпроси приживе?” Но Вие, госпожо Попова, много добре знаете, че те бяха поставяни нееднократно. Вие бяхте онази, която даде всичко от себе си за да не бъдат те нито веднъж разгледани принципно. Иначе аз винаги съм бил против модела “Шопов-Попова”. Ще кажете: “Ама то не е протоколирано!”, “Кога? Не си спомням!” А бе какъв протокол там където ръководите Вие, Кристина Попова, какви гласове против! Ала аз не съм и разчитал Вие да протоколирате моите възражения срещу Вас или срещу Шопов. Тези възражения обаче съм ги изказвал открито, и Вие добре знаете това. Както и доста други хора. Това, което никога не може да Ви бъде простено не е обстоятелството, че Вие, госпожо Попова, не сте инициатор или не участвате в съпротивата срещу ширещия се неакадемизъм и произвол, а че когато Ваши колеги Ви посочваха, меко казано, нередностите (не един и двама), Вие, въпреки всичко, си затваряхте очите. Нещо дори по-ужасно. Вие заставахте на страната на извършващите ги срещу тези, които недоволстваха, и то неведнъж(!).

И сега някой би казал: “Добре, повдига се въпросът сега. Проблемите наистина са доста принципни, а не лични. Не е хубаво протокoлите да се нямат за нищо, да се подправят, да се трият и унищожават аудиозаписи от заседания. Ала не може ли тези въпроси да се поставят вътре в колегиален разговор, в рамките на самите институции? Защо да се занимава цялата историческа общност, голяма част от академичната ни общност?” И тези питания, разбира се, адекватни за нормалната логика, ще се дължат на липсата на преживян опит от управление при модела “Шопов-Попова”, от незапознатост, може би, с това, което Вие наричате “провиницалната гледна точка”. Ако тези, които ги задават, са работили с Вас по-дълго време, не биха задавали естествено подобни въпроси.    

Вече споменах как веднъж понечих да поставя проблема за параклиса, ала без всякакви правила, като водещ заседанието, дори не ми оставихте думата. А колко пъти бе поставян въпросът за безумния Шопов курс “Български исторически календар”? Колко пъти бе поставян най-професионално проблемът за сътворената от Вас магистърска програма със заглавие “История на българските земи в контекста на европейското развитие”? Колко пъти наистина Ви се обясни, че “земите” нямат история или, ако имат, не ние, историците, сме тези, които я изучават и преподават? История имат хората и обществата. Ала така и не се промени заглавието от Вас, от видната “новаторка”. Това навярно отново е едно специфично новаторство, въоръжено с Вашият вариант на “провинциалната гледна точка.” 

А колко пъти Ви се каза, на колко катедрени заседания бе поставен въпросът, че няма “развитие на феодалните отношения” през дадени периоди, както ни уверява кандидатстудентският справочник, предоставен от ръководената от Вас катедра по “Българска история и архивистика”? Какво променихте? Всъщност трябваше да се досетя сам. През 2007 г. навярно това е вече “провинциалната гледна точка.” 

Във връзка с акредитацията, по Ваше предложение и по решение на катедрите по история, Ви предоставих  обширен доклад по т. 8 и 9, изпълнен с огромен брой констатации и предложения. Но тъй като текстът не Ви “изнасяше”, Вие решихте, че може да се мине и без него. Без разискване, без обсъждане, без уведомяване на колектива за съдържанието. Ето защо в окончателния доклад за акредитацията на специалността ни не бе включено нито едно изречение от моя текст. А в него се говореше как за пръв път в българската наука спечелили конкурс докторанти по история в продължение на цяла една година не се зачисляваха с единствения антиконституционен аргумент, че  ... не били от Благоевград. ФС ги гласува след година глад, за да се научат други след тях да не кандидатстват никога повече.

А ето и най-големият Ви цинизъм. В продължение на дълги години Вие самата представяхте Шопизма като неизбежен компромис, като въпрос на време и на пенсиониране на човека. На този фон, ще го кажа в прав текст, инициативата Ви е подигравка с колегите Ви.

Нека заключим. Какво показа дебатът воден с прекъсвания през февруари-юли 2007 г.? Анализът категорично демонстрира, че Вашата инициатива, Кристина Попова, цели да трасира жалоните за едно бъдещо развитие, поне на специалността “История” в ПИФ, съгласно изградения вече модел “Шопов-Попова”. Гради се паметник за вечни времена не на Учителя, не на Учения, не на Историка, а на търсача и намирача на рецензенти за нечии хабилитации, на дългогодишния председател на кандидатстудентската комисия по “История на България”, изпит валиден за влизане в специалност “Право” (каквото и да означава това). Неудобно е някак си, дори и грозно, да правиш един факултет и една традиционна университетска специалност заложник на всичко това.

Разбира се, още по-малко един човек с претенции за университетски преподавател има право на Вашите реакции след моето първо отворено писмо. И най-важното. Вие не желаете и досега да допуснете исканото в моето писмо поименно гласуване по повод на аудитория “Шопов”. И наистина как да проведете процедура, която при абсолютно всички варианти ще докаже, че съвсем не е имало единодушно решение през септември 2006 г. в тази посока, както се опитва да ни убеди изготвеният по Ваше нареждане протокол. Иначе Вие вече бяхте сплашили достатъчно хора, за да имате, макар и леко, предимство и мнозинство. Ала това на Вас изобщо не Ви стигаше. Да не говорим, че отдавна е забравено времето, когато бе съвсем нормална факултетна практика и предложения на декана понякога да загубят при гласуване. На младите колеги, трябва да се каже, че това е било истина, защото те днес не биха го повярвали. Подобен вот след ерата “Шопов-Попова” е вече невъзможен.

Вие, госпожо Попова, имахте прекрасната възможност след моето първо открито писмо до Вас да реагирате и далеч по-адекватно, ала публичният характер на писмото се оказа, че не може да промени никакви стереотипи на изграждания с години модел “Шопов-Попова”. Той здраво се е загнездил и сраснал с мястото, пуснал е наистина дълбоки корени, осмърдял и омирисал всичко наоколо.

Да, Вие успяхте да постигнете в Благоевград категорична забрана да се повдига, по какъвто и да било начин, темата за Вашата инициатива за аудитория “Шопов”, тъй като повдигането щяло да доведе до “кадрови промени”, разбирай уволнения. Само, че това място все пак има някаква си там претенция за Университет и в този смисъл – би трябвало – забраната на дебата или предупреждения от рода на “Трябва да се спре!” “Щом можеш да крачиш, крачиш!” “Ще го спрем с кадрови промени!” да не вървят. Университетът не е революционен трибунал и в този смисъл, дори и когато има видимо математическо надмощие на една група, малцинството май трябваше да има възможността и нужните форуми, където да може да изразява безпрепятствено своята позиция. Малцинството може и има правото да продължи да изявява позицията си и да я афишира публично. Още повече когато му е било отнето правото да говори в рамките на институциите на специалността и факултета, когато не е имало никакво обсъждане и никакво гласуване, дори и ако те са били предотвратени от Вас и заради самата Вас. Или това не се предвижда според Вашата, “провинциалната гледна точка”.               

Ето защо и сега продължаването на инициативата за наименуване на аудитория на Шопов е свързано с търсене на легитимация чрез бягство от всякаква отговорност. Тази иницитива вече се обосновава чрез позоваване на решението на ФС на ПИФ, което, от своя страна, е базирано уж на предложение направено от историците, което ще рече от Кристина Попова.

И все пак самият факт, че за толкова кратко време Вие, Кристина Попова, успяхте да свършите толкова много грешки и глупости, ясно демонстрира, че дори и след дълги години безпрепятствено функциониране, вече поставен на светло и при нужната публичност, моделът “Шопов-Попова” изнемогва веднага. Той е замислен да се бори срещу публичността и откритостта, а те са неговият най-голям враг. Светлината, гласността, публичността, прозрачността, откритостта не дават на модела на управление “Шопов-Попова” никакви шансове. При тях той е обречен на гибел. Затова и в предсмъртните си конвулсии моделът “Шопов-Попова” се опитва да заобиколи академичните норми, да се гаври с демократичните правила и процедури и да ни управлява чрез “топене” пред началник и привикване пред началник, с шантаж и заплахи за спиране в професионалното израстване. Ала или неговата песен е изпята или тази на висшето образование, от което той е част. Разбира се, съвсем не е изключено от предсмъртните конвулсии на този модел да пострадат – и то доста сериозно - много хора или поне отделни хора, които са решили да му се противопоставят.

Ала въпреки многото цинизъм и конформизъм, които насади несигурността на прехода в България през последните петнадесетина години, мисля, всеки от нас като професионалист, като университетски преподавател и като гражданин, има определени задължения, въпреки възможните антиконституционни забрани и цензурата. Затова има смисъл всеки от нас да заяви позиция. Вие си помислихте погрешно, че става дума за моментен изблик и че можете да ме купувате. Не бяхте познали! Аз не провеждам никаква тактическа борба, както Вие си мислите. Аз съм просто дълбоко погнусен и омерзен от Вашите гаври с професията. А и все ми се струва, че най-голямата заблуда, че между онези, които “погребват” българското образование и Вас има някакви различия рухна напълно. Вие сте там, при тях и до тях в борбата срещу академизма, свободата на словото, свободата на изразяване и правото на позиция. И там е Вашето истинско място.

Преди да потеглите и сега отново да ме “топите” пред декана, все пак, опитайте се да си дадете сметка за безобразията си през годините, от които аудитория “Шопов” се явява само логичен край и венец. Поне спасете от срама и резила някои хора, които са Ви беззаветно и зомбирано предани, само и само за да спасят Вас от грандиозния резил след тази огромна глупост, в която сама се набутахте и за който резил само Вие сте си виновна. И ако някои хора в историческата йерархия са решили да Ви дават рамо поради свои себични, лични и, също както и във Вашия случай, семейни интереси, то те трябва да знаят много добре на кого дават рамо и каква отговорност поемат пред колегията – те трябва да знаят, че казват “да” на един построен от Вас самата “оазис” на беззаконието, че дават “зелена светлина” на фалшифицираните документи, на подправените протоколи, на унищожаването на аудиозаписи от заседания, на …какво ли още не.      

А … щях да забравя. Честита Ви 20 годишнина на специалност “История”! “Без Шопов по Шоповски!!!” Да пребъде модела на управление “Шопов-Попова”! “Хайде сега, ясно е, че ще гласуваме “за”!”

Този път вече с неуважение и погнуса:

 

Стефан Дечев            

 

 

20 ноември 2007 г.,

София

 

 

 

на електронното историческо списане "Анамнеза" http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=409.45

http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=409.45

е на 4-то място сред раздел "Наука". Завиден успех за една седмица!

четем между другото и следното: "Извинявам се, че се намесвам, но в Благоевград никой не чете писанията на Стефан Дечев и сие. Всички си трият писмата от него без дори да ги отварят." - Оф, и аз да съм на Попова и аз всичко ще трия, и тука целият блог ще изтрия, и всички опции ще забраня. Ама не става бе пусто. Оф, дано поне бат Санди Воденичаров и Благоевградския районен съд да измислят нещо.

искаш да кажеш да "намерят законния начин" ли? Ох, а дано да не го търсят като Попова, че мале-мале ...

Може би дори монографията"? Тук не се ли пишат постинги?

прочетете във форума на електронното историческо списание "Анамнезис"
http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=409.60

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=maked&Number=1948178693&page=0&view=collapsed&sb=5&part=

Poglednah nabyrzo ama neshto ne mi se vryzva v tazi istoria. Kristina Popova e dobrodushna zhena obshto vzeto, dazhe mi se vizhda bezharakterna, a tuka izliza che v kyshti komandari i bie deztata... Makar che koi znae kakva e psiholigiata na domasnia nasilnik i na negovite zhertvi

мисля в един друг форум прочетох предложфение цялата тази история, която се разказва тук направо да се филмира.

"Kristina Popova e dobrodushna zhena obshto vzeto, dazhe mi se vizhda bezharakterna..."
За последното си нямаш дори на идея колко си прав.

Е голяма артистка е значи! Щото колко и е да опровергае всчико това. Но колко дена стават вече?

Bij za da te uvazhavat!!!. Tova e istinata.

Не "е" артистка, а е "била" артистка дълги години очевидно. След това отворено писмо на Дечев ще и е вече много трудно пак да си е точно такава артистка.

Той вдига летвата и кара да проявява характер човек, който, доколкото разбирам - цял живот е бил безхарактерен.

имало лекция в Червената къща на Александър Кьосев за четенето. Т Кьосев чел текста на Везенков и разказвал за него и за цялата история около зала Шопов на масата. Режисьорът Явор Гърдев бил там и много се заинтересувал да постави всчико това на сцена. Информацията ми не е потвърдена, но ако някой знае повече нека да каже, вярно ли е. Знам, че на самата лекция на Кьосев е имало доста хора, а някои са сотанали после и за разпивката където се е случило всичко.

Алкохолът е в основата на всичко това! Пък щом и Ал. Кьосев се е намесил, да чакаме и професора с главно "П" Ивайло Дичев. Банда смешници!

постави "зала Шопов" на сцена това ще е върха. В един друг форум четох, че предлагаха филм като по Бергман. Изобщо като всяка идиотщина и иннициативата за зала Шопен дава доста богат материал за творците - театрали, кинаджии и т.н.

историческата проблематика. Той участва във "Великите българи", във филма за Стамболов и го защитава. Дано наистина да постави зала "Шопов" на сцена! Ще страшно. A бе напрао terrific

вземе "Оскар" за чуждестранен филм.

ПРОКУРАТУРАТА!!!

i za teatyra, i za Prokuraturata, i za ....

през годините. Просто се чудя, това в милата ни републ;ика ли е ставало или в Алма ата, или Душанбе. Егати висшето образование. И то от хора, които се опитваха, и то сравнително успешно да ни демонстрират някакъв фасон. А какво ли е останалото?! Направо не ми се мисли.

на засегнатите не им остава нищо друго освен да призовават към доброта, колегиалност, смирение, смирени, смирение ... А кога са вършили тези вопиющи престъпления не са мислили много-много.

на Явор Гъдрев за зала "Шопов". Не разбрах?

кьорфишеци!

A ako ne sa?

Попова и нейните "хранени хора" изнудват сега хората в Благоевград да подписват писмо срещу Дечев. Трябваше, трябваше да се стигне до този невероятен позор. Позор за историческата колегия тук ако това се окаже вярно.

висшето образование се получи и на сайта на Мариян Карагьозов.
http://mkaragyozov.blogspot.com/

Искам да изкажа благодарност на Мариян Карагьозов за популяризирането на каузата за високи критерии и повече прозрачност във висшето образование, за спазване на академичния дух и академичните процедури. Повече от всякога съм убеден в дълбоко благородния и полезен за нашето общество характер на тази кауза. Благодаря то Марияне !!! Посетете http://mkaragyozov.blogspot.com/

По принцип научните среди трябва да са "за". За принципа. Да не преповтарям аргументите. Гласувам ! Проследихте ли обаче приплъзването от казуса "зала" към "други". Тясно е в университета в Благоевград, задушно, за по-модерни професионалисти... Тази липса на протоколи, на дебати, на конкурси важи и за наемането на преподаватели и служители. Защо никой никога не каза, чакай, такова вековно назначаване на преподаватели без конкурси трябва да спре ?... Извън България няма такова чудо. Не подлагам на съмнение автора, в никой случай. Но въпросът е принципен, нали...

Шопов и Кристина са правили протоколите. Едва сега разбирам, че сте били избирали декан не през 2003, а през ноември 2005 г. А бе Вие историците толкова ли не си спомняте през ноември 2005 наистина ли сте избирали декан или самия Воденичаров лъже. Лъже и то "здраво", както пише и Дошков. Следователно _ Воденичаров е правил протокол за избора му за декан през ноември 2005 г. по системата "Шопов-Попова". Или друг, може бипо-верен вариант - Кристина е работила по системата Воденичаров. Ох, много сложно. Ясно е само, че много смърди и всички споменати са ВО кюпа.

ли е изобретил този тип протоколи или запазената марка си е била на Шопов и Криси (голямото ми разочарование!) Или независимо един от друг са стигнали.

Абсолютно съм сигурен, че този метод е изобретен от Попова (голямото ми разочарование). Иначе прилича на светица, ама е дявол! Пазете се!

годинки за да я усетиш. Иначе не става. Но явно дето го пише Дечев е вярно. Аз ако бях отдавна да съм го осъдила, ама ако наистина съм подправяла документи щях да викам "Той лъже!", "Той клевети!" и после ... Ами после ще си налягам парцалките щото знам, че туй дето Дечев го пише е вярно.

и никаква юридическа култура няма тая жена! Вместо да го осъди, тя се държи така високомерно... ей!

и казва, че написал най-великата книга. На втория завой Искра Баева. И на нея същото. След това в СУ на втория етаж бум в кабинета на Илчев - "Ти си най-великия балканист на света." После хайде за летището - полет за Берлин. Там пък насреща Мария Тодорова "Вие, нашата българска гордост по света. Най-голямия балканист!(И този блаканиост е най-големия). После хайде пак самолета за София -там пък CAS - "Дианче, ако не си ти, какво ще прави балканистиката. Щото те сега Иван, Мария, все пак те ...".
Гнус ме е от такива хора. Те са по-гадни и от Воденицата.

Ле-ле, верно ли е това? Не вярвам тази женица да общува с всички тия "знаменитости". Нещо май от собствен опит говорите...

видях 2002 г. мисля беше, на Китен. Аз прочетох много смотан доклад, от времето когато бях втори курс студентка и го бях правила за едно упражнение, но тя тогава ми каза, че бил много "авангарден". А той си беше доста медиократичен. Ама после разбрах - казали й, че съм дъщеря на Георги Марков и Крисито "Винаги готова". За "четка", де.

Ostavete gi da si prepodavat i uchat v auditorija "SAhopov" i da si se radvat. A v kakva druga auditorija zasluzhavat da prepodavat. Samo takava za tjah.

И започна ли вече да пишеш свестни доклади? Или човек като не си се готви за упражненията... Само за сведение - посещавам редовно Китен и не помня някога Кристина Попова да е била там.

Не знам кой кога е бил на Китен, но историята разказана от 39 звучи адски правдоподобно. Ама много.

скандала зала "Шопов" - апетитите за власт на Воденичаров - безобразията на Воденичаров - съставянето на документи с невярно съдържание по сиситемата "Шопов_Попова" на
http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=409.msg4859#msg4859

фалшиви протоколи като тези на покойния Шопов и на Кристина Попова. Там ще пише, че Воденичара бил избран за декан 2005, ама той не бил.

http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=409.msg4859#msg4859

Знае се, че Воденичаров от ноември 2007 г. не е декан на ПИФ при ЮЗУ, но той незаконно узурпира властта. Ето защо Инициативен комитет чрез ГТА http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=409.msg4971#msg4971 разпространи следния апел:
Колеги и приятели!
Моментът е исторически! Александър Воденичаров след ноември 2007 г. е узурпатор на властта в ПИФ. Нека всеки от нас да намери документи за времето, за което Воденичаров твърди, че два месеца не е бил на работа, та затова се е провела Боянската среща от 2005 г. ,която уж го била избрала за декан и мандатът му бил така не до ноември 2007 г., а до ноември 2009 г. Вършат работа всякакви документи: картички за 1 май или за 24 май 2005 г., заверки в студентски книжки през май и юни, парафирани от Воденичаров молби на студент или преподавател. Всичко! Всичко, което разкрива лъжата, че не е имало никакво прекъсване, а Воденичаров винаги си е бил декан и просто "здраво лъже", по думите на Дошков. Могат да се включат и завършващи тогава студенти. Важното е да се виждат: месецът, годината и подписът на Воденичаров. Защото как така го няма два месеца преди Боянската среща, пък подписва като декан?
Събраните документи, които Вие можете сами да оповестявате в този форум и в другите блогове ще бъдат връчени на министъра на образованието и науката, на депутати в Народното събрание, на столичните медии. На самото връчване също ще бъдат поканени журналисти от столичните медии. Всеки от вас е добре дошъл да участва във връчването. Разровете се здраво и намерете всичко необходимо. Един ден историята ще отбележи Вашите усилия в борбата за връщането на Университета на академичната общност и неговото отнемане от самозабравилите се узурпатори.
ИНИЦИАТИВЕН ГРАЖДАНСКИ КОМИТЕТ

ЕДНА ЛЪЖА
Стефан Дечев

Решението за наименуване на една аудитория в ЮЗУ “Неофит Рилски” на името на покойния Йордан Шопов се основаваше на протокол, който подобно на много други в специалност “история”, беше една ЛЪЖА.
Заседанието на катедрата по “Българска история и архивистика” от 15 февруари 2007 г., свикано от ръководителката й доц. Кристина Попова, бе последвано от целенасочени действия за непротоколирането му, довели до затриване на аудиозаписа и последващо изготвяне на протокол по записки и спомени, който беше една ЛЪЖА.
На 27 април 2007 г. членът на Висшия съдебен съвет на една държава членка вече на Европейския съюз и член на Комисията по евроинтеграция при същия Висш съдебен съвет, в качеството си на декан на Правно-историческия факултет при ЮЗУ, призоваваше към изхвърляне на всякакви записващи устройства и непротоколиране на дебатите и разискванията, а само на решенията. С това той открито подтикваше към създаване на протокол, който щеше да бъде една ЛЪЖА.
По време на същото заседание на историци (!!!) една ученичка на доц. Кристина Попова открито предлагаше “аудиозаписът да се унищожи след изготвянето на протокола.” Като оставим настрана “несъмнения” професионален морал, който лъха от подобно предложение на историк (все пак знаейки как са изготвяни в продължение на години протоколите), въпросното изказване бе предложение за изготвянето и увековечаването на една ЛЪЖА.
Когато деканът на ПИФ при ЮЗУ Александър Воденичаров прави безконтролен прием и раздаване на дипломи като коледни подаръци, това е една ЛЪЖА.
Когато някои депутати от Комисията по образование към Народното събрание твърдят, че причината те да настояват за промяна на ограничението за мандатите на декани не са интересите и лобирането на определен човек, те изричат една ЛЪЖА.
Когато Александър Воденичаров твърди, че е прекъснал през 2005 г. своя втори и последен декански мандат по Закона за висшето образование, той изрича една ЛЪЖА.
Когато инспектор Лиляна Митрева заявява, че “шефът го прекъсвА мандата”, тя повтаря една ЛЪЖА.
Когато Валентин Китанов е съобщил на Александър Воденичаров, че кандидатурата му се подкрепя от катедрата по “Българска история”, без да упомене за единият глас “против”, той на практика е изрекъл една ЛЪЖА.
Общото събрание на ПИФ от 12 декември 2007 г. и неговите решения са една ЛЪЖА.
Отвореното писмо на катедрите по история при ЮЗУ, разпространено на същия 12 декемри 2007 г., беше най-жалката ЛЪЖА.
Когато Нурие Муратова убеждаваше форума на електронното списание “Анамнеза”, че историците съвсем по своя воля и без никакъв натиск, изнудване и шантаж са поставили подписите си под текста на същото писмо до предварително напечатаните (!!!) им имена, тя изричаше една ЛЪЖА.
Твърдението на доц. Кристина Попова, че моето открито писмо до нея съдържало "клевети" е една ЛЪЖА.
Твърдението на бившият член на Висшия съдебен съвет и бивш декан на ПИФ Александър Воденичаров пред Министерството на образованието и науката и пред Министъра, че е бил избран за декан през 2005 г. и мандатът му изтича чак през 2009 г. е една ЛЪЖА.
Имиджът, който си градят някои “модерни” историци се оказа една ЛЪЖА.
Протоколът (протоколите) изпратени на министър Даниел Вълчев от ПИФ са една ЛЪЖА.
Уважаеми Министър Вълчев, истината е, че в ЮЗУ “Неофит Рилски” работят много читави, способни и почтени хора, но ПИФ на Александър Воденичаров е една ЛЪЖА.
Да си върнем Университета!!!
http://www.youtube.com/watch?v=tn43Efqh6XA
Стефан Дечев
5 февруари 2008 г.,
София

Току-що представители на Инициативния комитет за представяне на свидетелства пред Комисията по образование към Народното събрание и Министерство на образованието и науката към Министерския съвет на Република България, се свързаха с GTA, за да я помолят да разпространи в публичното пространство следната петиция, свързана с планираното в четвъртък, 7 февруари, представяне на всички събрани дотук свидетелства и доказателства за нелегитимния статут на Александър Воденичаров и неговите лъжи пред властите и медиите в страната. Ето текстът на тази петиция:


Граждани на България,
Колеги,
Приятели,
Преди два дни Инициативен комитет се обърна към Вас с молба да посочите общоизвестни факти, които указват, че бившият член на Висшия съдебен съвет проф. Александър Воденичаров е нелегален декан на Правно-историческия факултет при Югозападен университет “Неофит Рилски” - Благоевград. Само по този начин можем да допринесем за изясняване на обективната истина. Установените факти водят до обоснования извод, че феноменът “Воденичаров” означава:
- злоупотреба с власт на различни етажи на властта;
- деморализация на кадри на МВР;
- кадруване в съдебната ни система;
- девалвация на нравствени ценности до степен администратори и студенти да гледат на злоупотребата с власт като естествена и необходима мяра за поведение.
- преследване свободата на словото
Незаконното заемане на длъжността декан на Правно-историческия факултет след 18 август 2005 г. деморализира допълнително.
Поради бездействие на надлежни органи, пасивност и мълчание, Воденичаров се задържа на административни позиции в ЮЗУ.
Това незаконно положение не бива повече да се търпи от гражданското общество.
От месеци насам в интернет пространството се появяваха данни за безобразията на Воденичаров. Изнесеното през последните два дни надмина всякакви очаквания. Убедени сме за нетърпими нарушения на Закона за висшето образование.
Няма да позволим на Александър Асенов Воденичаров да злоупотребява с институциите и законите?
Нека покажем на властите в Република България нетърпимостта си към Воденичаровщината.
Всички, които ни подкрепят в справедливата кауза за обективно отразяване на нелегалния статут на Воденичаров в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград да ни изпратят събраните и от тях данни или да ги носят в четвъртък, 7 февруари 2008 г., в 14.00 часа пред храм-паметник “Св. Александър Невски” в София. Инициативен комитет ще ги предаде в Народното събрание и Министерството на образованието и науката.
Каузата ни е справедлива и честна!
Господин министър на образованието и науката, настояваме за честен и обективен отговор!
За истинско образование!
За европейски институции!
За истинско правосъдие!
За демократична, правова и европейска България!

На мейл kauza_vr_vodenicharov@abv.bg
който е отворен специално за случая, можете да засвидетелствате Вашата подкрепа за нашата кауза с двете си имена и професията. Това означава, че сте съгласни д-р Стефан Дечев, д-р Петър Дошков, д-р Александър Везенков и присъединилите се към тях да внесат в Народното събрание и Министерството на образованието и науката събраните от нас и Вас доказателства.

http://www.youtube.com/watch?v=tn43Efqh6XA

представители на Инициативния комитет за планираното днес, четвъртък, 7 февруари, връчване на Обръщение към Народното събрание, министъра на образованието и науката и средствата за масова информация, във връзка с т. нар. случай "Воденичаров" Като припомниха, че събирането започва в 14.00 часа пред храм-паметника "Св. Александър Невски" в София, те пожелаха да направят това Обръщение достояние на читателите на форума на "Анамнеза". Обръщението заедно със събраните многобройни свидетелства за статута на Александър Воденичаров ще се връчи на парламентаристи около 14.30 часа. Времето между 14.00 и 14.30 часа ще бъде отделено за първоначални интервюта към проявилите вече интерес телевизии. До няколко часа Обръщението ще бъде разпратено и до множество български медии. Ето неговия текст:

ОБРЪЩЕНИЕ
към народните представители в 40-то Народно събрание,
към г-н Даниел Вълчев, министър на образованието и науката,
към средствата за масова информация

Уважаеми дами и господа,

Към вас се обръща Инициативен граждански комитет за законосъобразното отстраняване на проф. д-р Александър Асенов Воденичаров, незаконно заемащ трети мандат на декан в Правно-историческия факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград.

От есента на 2007 г. 67-годишният Воденичаров консумира трети мандат като декан, макар че Законът за висше образование е изричен в забраната си за това. На 12 декември 2007 г., когато беше свикано Общо събрание на факултета за избор на декан, проф. Воденичаров призова да му бъде гласуван вот на доверие, какъвто не се предвижда в Закона за висше образование. Мотивът за това “нововъведение” на професора се изяснява в публикация на в.”Струма”, пред който Воденичаров заявява същия ден: „През 2005 г. бях освободен от ЮЗУ за 2 месеца заради дипломатическа работа. Предложението за Финландия, което получих, не ме устройваше и не го приех, така че се върнах пак в ЮЗУ. В ПИФ вече течеше процедура за избор на нов декан, аз се кандидатирах и ме избраха, така че на практика мандатът ми заедно с мандата на всички ръководни органи на факултета изтича през 2009 г.”

Истината е съвсем друга и ние сме събрали в нейна подкрепа достатъчно доказателства.
1. През 2005 г. проф. Воденичаров не е прекъсвал мандата си. Тогава не е имало конституиране на ново Общо събрание, нито избор на Факултетен съвет и декан. Мандатът и на трите ръководни органа е изтекъл през есента на 2007 г. Към тези факти заслужава да добавим един въпрос: ако професорът по административно право наистина е прекъснал през 2005 г. деканския си мандат, както твърди, защо не е прекъснал мандата си и като председател на Общото събрание на ЮЗУ и като член на неговия Академичен съвет, а е продължил да заема и двата поста?
2. Съгласно чл. 31, ал. 3 от Закона за висшето образование (действащ към оня момент) мандатът на декан се прекратява предсрочно при навършване на 65-годишна възраст. Прекратителният срок за Воденичаров на длъжността декан на Правно-историческия факултет е настъпил на 18. VIII. 2005 г. (дата на раждане). Последващото изменение на разпоредбата (ДВ, бр. 83, 2005 г. в сила от 18. X. 2005 г.) няма обратна сила. Актовете постановени от Воденичаров, след посочената дата са нищожни (тълкувателно решение No. 2 от 14.05. 1991 г. на Общото събрание на гражданската колегия). Въпреки императива на Закона за висшето образование за прекратяване на мандата на декана Воденичаров поради придобито право на пенсиониране, той продължава да упражнява деканската функция и до днес. И това се случва, пак повтаряме, въпреки обстоятелството, че мандатът на всички избрани през 2003 г. органи приключи през есента на 2007 г.

Ние имаме очакването и настояваме министърът на образованието и науката Даниел Вълчев да изпълни задължението си на контролиращ орган, което му вменява чл. 10, ал. 2, т.10 на Закона за висше образование. проф. Ал. Воденичаров притежава нелегитимна академична власт. Недопустимо е доскорошен член и говорител на Висшия съдебен съвет грубо и съзнателно да нарушава закона за собствена изгода. По силата на фактите, които изложихме, проф. Воденичаров не може да бъде председател на Общото събрание на ЮЗУ. Кодексът на труда и Законът за висшето образование императивно изваждат проф. Воденичаров от академичния състав на висшето училище. Недопустимо е при тези обстоятелства, проф. Воденичаров да бъде и председател на Специализирания научен съвет по правни науки. Неговото поведение очевидно води до деморализация на студентите, които са бъдещи юристи? Очакваме отговор и на тези въпроси в предписанията на министър Вълчев.

Ние изразяваме задоволството си от онези народни представители, които не допуснаха промяна в Закона за висше образование, осигуряваща възможността за трети мандат на деканите – един проект, зад който очевидно стоеше личната амбиция на проф. Воденичаров да узакони третия си мандат, който от месеци противозаконно консумира. Същевременно настояваме народните представители, като упражняват правото си на контрол, да продължат да следят действията на Министерство на образованието и науката и университетските власти в ЮЗУ по отстраняването на проф. Воденичаров. Не искаме да допуснем, че този нарушаващ закона юрист може да си осигури и парламентарна закрила.

Ние се обръщаме към медиите с надеждата да осветлят феномена „Воденичаров”:
•професорът по право, неспазващ правото, когато не е в негов интерес;
•деканът, който направи сина си съдия в Софийския градски съд в противоречие със Закона за съдебната власт.
• членът на Висшия съдебен съвет, който уреди повишения на съдии в Благоевградския районен съд против мнението на редица авторитетни хора в съдебната система, и с това придоби скритата власт да влияе върху постановяването на съдебни актове;
•човекът, който при сменящите се власти в България е съумявал да се прегръща с премиери и да урежда софри за видни представители на всички власти, да осигурява студентски прием и дипломи за юристи на всякакви „елити”.
Уважаеми дами и господа, на фона на критиките от европейските институции за българските слабости в борбата срещу корупцията по високите етажи на властта ние се обръщаме към медиите с препоръката да разнищят феномена „Воденичаров”. Нека да проследят и потърсят обяснение как е възможно председателят на Специализирания съвет по правни науки и доскорошен член-говорител на Висшия съдебен съвет да продължава да заема незаконно поста на декан, както и защо надлежните власти продължават необяснимо да си затварят очите за този известен факт.

От Инициативния граждански комитет

07 февруари 2008 г

д-р Стефан Дечев
д-р Петър Дошков
д-р Александър Везенков
Димитър Атанасов, докторант
Мариян Карагьозов, студент

Една лъжа е и докторската степен на Стефан Дечев! Предният пост не е ли също фалшив документ тогава?

бе мило, там сигурно знаят. Това е ВАК, не ПИФ. В протоколите пише както си е.
То не че няма кусури и във ВАК де. Ама все не е ПИФ, ВОДЕНИЧАРОВ, ШОПОВ, ПОПОВА.

Az ne sam bila zam-dekan be idioti. az samo mu duhah.....

Маринела, всичките ти постинги по всичките блогове, не само тук, деминстрират, че освен, че ти е близка Кристина и това те е направило сляпа за истината, си и много далеч от цялата ситуация. По-добре ще е да спреш за да не се излагаш с въпроси като "Не може ли Кристина а обича Шопов? Какво толкова ще му стане на Стефан като има зала на името на Шопов?". А и Стефан нищо лошо не ти е сторил, доколкото ми е известно.
А Шопов - както ще става все по-ясно е бил неразделна част от цялата престъпна схема на Воденичаров наречена ПИФ.

Sega pak Marinela...

i az iskah da zavarsha YZU ama ot takiva kato DECEV NE MOJEH, zashtoto cepiat mraka s gluposti i iadosvat PROFESORA-da toi e PROFESOR ima akal da upravliava 444 mandat, TOI e IME, TOI e ZODIA LAV, TOI e SIMVOLA na UZY, a ne se krie kato mishka zad iniaciativni komiteti. ZATOVA edna preporaka kam stefco decev-sledvashtia pat se predstavi kato generalen ministar na akademicnata obshnost v Blagoevgrad s AKADEMICNA TITLA PO HUDOJESTVENO MAISTVORSTVO za da si po aktualen. ZA MEN LICNO MISHKA DA HODI SRESHTU LAV E TEATRALNO ZABAVLENIE ZA LAVA. FAKTA CE LAVA NE REAGIRRA NA CARKASHTOTO MISHLE, e dostatacno pokazatelen ce kolkoto i kompromati da iskarvash sreshtu VODENICAROV ne si go vpecatlil vaobshte.... PROTIVEN SLUCAI DA SI POSLUJIL ZA DESERT-umen si misli i ti pojelavam USPEH ZASHTOTO IAZ KATO MNOGO STUDENTI NESAM MINISTERSKI SIN

Добре че ми каза, че Воденицата е зодия Лъв. Щото той от дълго време си преправя рождената дата, пише я 18 септември вместо 18 август, и се преструва на една Дева горкичкият, за да си удължи властването.

ОТВОРЕНО ПИСМО
от преподаватели в Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград

До
господин Даниел Вълчев,
Заместник председател на Министерски съвет,
Министър на образованието и науката
на Република България

Копия:
До председателя и членовете на парламентарната комисия за образование и наука

До г-н Гиньо Ганев
Омбудсман на Република България

До проф.д-ри Борислав Богданов,
Председател на Съвета на Ректорите
Съветник по образованието и науката
на президента на Република България


Уважаеми господин Министър,

Нашето обръщение към Вас е продиктувано от няколко мотива:
- Бихме искали да изразим сериозно безпокойство от очертаващата се ерозия в престижа на институцията, за чието укрепване и развитие сме отдали не малко от нашите професионални усилия. През последните месеци в публичното пространство започна остро да се обсъжда въпросът дали в Югозападния университет „Неофит Рилски” - Благоевград не се толерират закононарушения, проявяващи се в допускането на трети декански мандат на проф. д-р Александър Воденичаров, дали приемът на студенти по право е бил в съответствие с разпоредбите на Министерство на образованието и науката, дали проф. Воденичаров е легитимен председател на Общото събрание на ЮЗУ, дали университетското ръководство не изпраща до МОН непълна или заблуждаваща информация относно случая и пр. На този фон считаме за наш морален и академичен дълг да противодействаме на онези действия, които водят до уронване престижа на университета.

-- Налага се да се обърнем към Вас, след като изчерпахме възможностите за решаване на проблема в рамките на ЮЗУ. В частта за ПИФ на представения от Контролния съвет „Констативен протокол за резултатите от проведените избори за Университетско ръководство и факултетни ръководства за мандат 2007 – 2011 г.” (вж. Приложение 1) се съдържат пропуски, както и утвърждаване на действия, които са в разрез със Закона за висшето образование. Множеството основателни въпроси към цитирания Констативен протокол (вж. Приложение 2), не получиха отговор на заседанието на Академичния съвет, свикано за приемане на протокола. Контролният съвет на ЮЗУ, вместо да установи фактите по спазване процедурите и легитимността на изборите в Правно-историческия факултет, изглежда си затваря очите за очевидни нарушения на разпоредбите на Закона за висше образование.

-- Обръщението ни е мотивирано също така от Вашия отговор на парламентарно питане, касаещо легитимността на органите на управление в Правно-историческия факултет на ЮЗУ. На заседание на Народното събрание от 08.02.2008 г. Вие заявихте: „… На 23 октомври 2003 г. проф. Воденичаров е избран отново за декан на факултета. Две години по-късно – на 19 юни 2005 г., от него е подадена молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. На 23 юни същата година, тоест пет дни по-късно, със заповед на ректора е прекратено трудовото му правоотношение, включително като декан (курсив наш). На 29 юни 2005 г. – шест дни след прекратяването, е проведен нов избор за декан на Правно-историческия факултет, на което Общото събрание на факултета отново го е избрало за декан. На 12 декември 2007 г. – в края на миналата година, са проведени избори за допълване на състава на Факултетния съвет на Правно-историческия факултет, но на това събрание не са провеждани избори за декан, председател на Общото събрание или цялостно за Факултетен съвет.”

„Фактическите обстоятелства”, провъзгласени от Вас в Народното събрание, вече говорят за извършени закононарушения в ЮЗУ:
--- След като ЮЗУ е прекратил по взаимно съгласие трудовите правоотношения по чл. 325, т.1 от КТ, (по Вашите думи - „включително като декан”, т.е. не само като декан и затова заповедта включва изплащане на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, вж. Приложение 3), възможно ли е проф. Ал. Воденичаров да бъде избиран на какъвто и да е академичен пост в ЮЗУ, без да е член на неговия академичен състав, щом като след 23 юни 2005 г. не се е явявал на конкурс и избор, както императивно изискват чл. 49 и чл.50 на ЗВО?
---- Легитимен ли е бил проф. д-р Ал. Воденичаров в качеството си на председател на Общото събрание на ЮЗУ след прекратяване на трудовите му правоотношения, при условие че в чл.24, ал.2 на Правилника за устройството и дейността на ЮЗУ е нормирано, че „лицата, чийто основен трудов договор е прекратен поради пенсиониране или други причини, се считат освободени от състава на съответния орган на управление, на който са членове”? Тук не може да не питаме: на какво основание проф. Воденичаров е подготвил и ръководил изборното Общо събрание на ЮЗУ на 29.10.2007 г., вкл. и собствения си избор за нов мандат като председател на Общото събрание, след като с прекъсване на трудовите си правоотношения автоматично е трябвало да бъде освободен от ръководния си пост?
--- Допустимо ли е в нарушение на § 11 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за висше образование проф. Воденичаров да продължава да работи на основен трудов договор, при условие че е навършил 65 годишна възраст на 18.08.2005 г., а след тази дата Академичният съвет не е вземал решения за продължаване на трудовия му договор? В аналогично положение е и проф.Иван Величков, въпроки това е зам.декан на ПИФ, чбен на АС и ОС на ЮЗУ, и на комисията, провеждаща изборите на 29.10.2007 г.
--- Не са ли просрочени мандатите на всички изборни органи на ПИФ, след като е налице следната ситуация:
--- Съгласно Протокол №1 на ОС на ПИФ, на 23 октомври 2003г. е проведено ОС на ПИФ, което е избрало легитимни ръководни органи – Председател на ОС, Декан и Факултетен съвет. Контролният съвет твърди, че на 29 юни 2005 г. са произведени избори поради прекъсването на 23 юни 2005 г. на трудово-правните отношения на проф.Воденичаров с ЮЗУ. Срещу това твърдение има редица основателни съмнения и доказателства. Но нека да допуснем, че такива избори действително са се състояли. Съгласно Закона за висше образование те обаче не могат да бъдат други, освен частични избори. Освен ако приемем, че всички останали членове на ФС също са си прекъснали трудовоправните отношения с ЮЗУ или едновременно са подали писмено оставките си. Чл. 25, ал. 5 на ЗВО е категоричен, че “мандатът на органите за управление на основните звена и филиалите не се прекъсва с провеждането на частични избори” Следователно, няма никакво правно основание през 2005 г. да се провеждат избори за Общо събрание, Факултетен съвет и председател на Общото събрание. Ако е имало такъв избор, то това е станало в нарушение на закона и резултатите му са нищожни от правна гледна точка. Наред с всичко друго процедурата по свикването на Общото събрание е била в нарушение на чл.14, ал. 4 от Правилника за дейността и устройството на ЮЗУ, тъй като не е спазено изискването кандидатурите за ръководните длъжности да се „издигат не по-късно от една седмица преди провеждане на Общото събрание”. Според фактите, определени от Вас в отговор на парламентарното питане като «установени», проф. Воденичаров е избран за декан шест дни след прекратяване на трудовите му правоотношения. Ако свикването на Общото събрание за избор на декан е станало в по-кратък срок от посочения в Правилника за дейността и управлението на ЮЗУ, това е лишило други хабилитирани членове на Общото събрание да се кандидатират и е направило решенията му невалидни. С това обаче не се изчерпват нарушенията. В Констативния протокол на Контролния съвет на ЮЗУ се казва, че Общото събрание на ПИФ, състояло се на 12.12.2007г., е с една единствена точка – частични избори за допълване състава на ФС. Не може обаче да бъде допълнен състава на орган, чийто мандат е изтекъл. Мандатът на ОС, на неговия председател и на ФС не се съобразяват с този на декана. Обратното, съгласно същият чл. 25, ал. 5 на ЗВО “мандатът на допълнително избраните членове се прекратява с изтичане на мандата на органа”.

Уважаеми господин Министър,
Вие заявихте на 8 февруари т.г. пред Народното събрание, че сте назначили проверка относно дейността на Правно-историческия факултет. Бихме искали в нея ще бъдат включени и очертаните от нас проблеми. Надяваме се, че те биха могли да бъдат породени от недостатъчна или неточна информация, но същевременно разчитаме, че при установяване на факти и действия в ЮЗУ, които са в разрез със Закона за висше образование, в спешен порядък ще упражните правото си на контрол, което Ви вменява чл. 10, ал. 2, т.7 на Закона за висше образование. Вие като министър на образованието и науката и ние като членове на академичния състав на ЮЗУ сме отговорни за бързото предотвратяване на закононарушенията и на действията, които водят до накърняване престижа на университета.

11 март 2008 г.

С уважение:

1. проф. д.изк.н. Румен Потеров – Декан на Факултет по изкуствата
2. доц.д-р Лазар Копринаров – ръководител на катедра “Философски и политически науки”, Философски факултет
3. доц. Константин Манолов – Катедра “Музика”, Факултет по изкуствата
4. доц. Веска Христова Вардарева, Факултет по педагогика, катедра “Предучилищна педагогика”
5. доц. д-р Димитър Кр. Димитров – ръководител на катедра “Предучилищна педагогика”
6. доц. д-р Гергана Христова Дянкова – катедра “Театрално изкуство”, Факултет по изкуства
7. доц. д-р Хачик Дикран Хачикян – катедра ‘Чужди езици”, Филологически факултет
8. доц. Светлана Христофорова Христова - катедра “Култорология”, Факултет по изкуства,
9. доц. д-р Антоанета Николова Николова, на катедра “Философски и политически науки”, Философски факултет
10. доц.д-р Анастасия Пашова – Факултет по педагогика, катедра “Предучилищна педагогика”
11.гл. ас. Светла Пантелеева Енчева, катедра “Социология”, ПИФ
12. гл. ас. д-р Бойко Илиев Илиев, катедра “Философски и политически науки”, Философски факултет
13 гл.ас. Нина Златева Илиева, катедра “Философски и политически науки”, Философски факултет
14. д-р Стефан Иванов Дечев – катедра “Българска история”, ПИФ
15. доц. Румяна Петкова – Факултет по изкуства, катедра “Телевизионно и киноизкуство”
16. доц. д-р Боряна Димитрова – катедра “Социология”, ПИФ
17 доц. д-р Петя Пачкова - Философски факултет, катедра “Философски и политически науки”
18. доц. д-р Татяна Стоичкова - катедра “Културология”, Факултет по изкуства

erfetwGesexl [url=http://kohlscouponcodes182.terapad.com/index.cfm?fa=contentGeneric.xxqzwayvcihazhcu&pageId=3320110]kohls printable coupons[/url] elssGecei

ggpookearnelt [url=http://ow.ly/5RzG9]old navy coupons[/url] Tedwbgvesdxawt